Навършват се 420 години от рождението на художника Рембранд ван Рейн, признат за майстор на светлината и сянката

Нидерландският художник и график Рембранд Харменсон ван Рейн е смятан за един от най-великите в историята на европейското изкуство и за най-значимия в нидерландската история. Творческата му дейност съвпада с епохата на стопански и културен подем, известна като Златния век на Нидерландия. Творчеството му обхваща живопис, графика, офорти и рисунки. Рембранд променя изцяло представата за класическия портрет и библейските сцени в изкуството, отбелязва Енциклопедия „Британика“. 
РАННИ ГОДИНИ И ВЪЗХОД
Рембранд е роден през 1606 г. в нидерланoския град Лайден. Баща му е бил заможен мелничар, което осигурява добро детство на момчето. Младият Рембранд учи за кратко в престижния местен университет. Страстта му към изобразителното изкуство обаче надделява бързо. Той напуска университета и започва да чиракува при известни за времето си местни майстори.
През 1631 г. Рембранд се премества в Амстердам. Градът тогава е водещ световен търговски център. Там младият художник бързо печели огромна популярност сред елита. Започва да получава мащабни поръчки за портрети. Богатите търговци ценят неговия безкомпромисен реализъм и психологическа дълбочина.
СТИЛ, ТЕХНИКА И СВЕТЛОСЯНКА
Рембранд е световноизвестен със своята гениална техника „киароскуро", вдъхновена от Караваджо. Това е създаване на силен, драматичен контраст между светлина и сянка. Нидерландският художник е наричан „майстор на светлината и сянката"= Светлината в неговите картини изглежда почти божествена. Тя изважда на преден план най-важните емоции и лица, се изтъква в книгата „Живописта през Златния век на нидерландското изкуство: Профил на седемнадесети век“, издадена от Националната художествена галерия във Вашингтон.
Рембранд Харменсон ван Рейн никога не крие несъвършенствата на човешкото тяло. Той рисува хората точно такива, каквито са в действителност. Кожата, старческите бръчки и тежките платове имат невероятен релеф. Неговите образи са смели, плътни и изключително модерни за епохата.
Основните принципи в неговия подход включват специфична техника за портретно рисуване, при която на лицето на обекта се оформя малък триъгълник от светлина под окото. Осветяват се най-важните детайли като например очи и ръце, докато останалите елементи деликатно потъват в сянка. Вместо остри бели светлини, той използва топли, златисти нюанси, които създават интимна и мека атмосфера. Контрастът помага за оформяне на триизмерни, живи образи с безкомпромисен реализъм.
Изкуствоведът Гари Шварц в своята монография „Книга за Рембранд“ (The Rembrandt Book) обобщава, че да бъдеш модел на Рембранд не е означавало да бъдеш пасивен обект на разкрасяване, а да се съгласиш на безмилостно психологическо разголване. Според изследователя нидерландският художник не е имал никакво намерение да създава идеализирани божества, когато е изобразявал библейски сцени. Неговото намерение е било да пренесе тези събития в реалния свят, в бедняшките квартали на Амстердам, представяйки библейските персонажи като обикновени, страдащи хора, а не като величествени фигури.
В книгата си „Въведение в творчеството на Рембранд“ (An introduction to Rembrandt) художественият критик Кенет Кларк посочва, че Рембранд и Ван Гог са единствените двама художници в историята на изкуството, които превръщат рисуването на собствения си образ във визуален психопортрет на живота си и в средство за тотално себеизразяване. 
Изкуствоведът Ернст Гомбрих в книгата си „История на изкуството“ отбелязва, че Рембранд не е имал никакво намерение да създава красиви, ласкателни образи, които да угаждат на суетата на неговите поръчители или на вкуса на публиката. Както големите класически майстори са се стремели да идеализират природата, пречиствайки я от нейните несъвършенства, така Рембранд е бил воден от едно съвсем различно намерение: да улови и изрази суровата, неподправена истина за човешкото същество. Той не търси идеални пропорции, а следите, които животът е оставил върху плътта – бръчките, умората и несъвършенствата, отбелязва Ернст Гомбрих.
„НОЩНА СТРАЖА"
През 1642 г. художникът завършва своята най-известна монументална творба – шедьовъра „Нощна стража“. Картината представлява огромен групов портрет на градска стрелкова рота. Рембранд напълно нарушава традицията на тогавашните статични портрети. Той изобразява всички фигури в динамично движение. Светлината пада драматично върху ключови персонажи. Тази картина бележи абсолютния връх в неговата кариера, отбелязва на сайта си Държавният музей в Амстердам, където се съхранява платното.
ЛИЧНИ ТРАГЕДИИ И КЪСНО ТВОРЧЕСТВО
Личният живот на големия художник е изпълнен с огромна болка. През същата съдбоносна 1642 г. умира обичаната му съпруга и негова муза Саския ван Ойленбург, за която се жени през 1634 г. Преди това трагично събитие той губи три от децата си в ранна възраст.
След смъртта на жена си, той заживява с Хендрике Стофелс, която първоначално е негова прислужница. Същевременно финансовото му състояние се влошава рязко. Рембранд харчи твърде много пари за колекциониране на чуждо изкуство и редки антики. През 1656 г. той обявява банкрут. Къщата и цялото му имущество са разпродадени на публичен търг.
Въпреки пълната мизерия, късният му творчески период се характеризира с рисуването на шедьоври. Стилът му става още по-свободен. Портретите му от тези години притежават невероятна психологическа дълбочина. Автопортретите му са честна хроника на остаряването и човешката тъга. Той рисува себе си над 40 пъти през живота си.
БЕЗСМЪРТНО НАСЛЕДСТВО
Рембранд умира в бедност през 1669 г. в Амстердам на 63-годишна възраст. Погребан е в безименен гроб, забравен от голяма част от обществото. Въпреки този тъжен край, той оставя колосално художествено наследство. Неговото изкуство вдъхновява поколения художници векове наред. Той ни учи да виждаме истинската човешка душа чрез силата на светлината. Днес неговите платна са най-ценните съкровища в най-големите световни музеи, отбелязва Енциклопедия „Британика".