Навършват се 80 години от рождението на поета Иван Методиев

Навършват се 80 години от рождението на Иван Методиев (Иван Методиев Маринов), определян като един от най-оригиналните български поети от последната четвърт на 20-и век.
Творецът е роден на 13 септември 1946 г. в София. През 1970 г. завършва химия в Химическия факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски“. В продължение на повече от осем години, от 1973 до 1982 година,  работи като научен сътрудник в Института по почвознание „Никола Пушкаров“. През 1982-1983 г.  е главен редактор на редакция „Детска литература“ в издателство „Български художник“, а от 1983 до 1991 г. е  редактор в отдел „Поезия“ на сп. „Септември“ („Летописи“). 
СТИЛЪТ „НАВА"
През 1990 г. започва да издава сп. „Нава“, посветено на кратките поетични форми. За появата на стила „нава“ поетът разказва пред в. „Демокрация“ през 1995 г.: „През 1990 г. във вестник „Пулс“ чрез публикациите на 21 млади поети обявихме стила „нава“ като опит за първи собствено български поетичен стил. Същата година беше публикуван и първият брой на списанието, открито от Радой Ралин, Михаил Величков и Светлозар Игов“.
От списанието излизат само няколко броя. „Нава“ е понятие от старославянски – зли духове, които обладават човека и го водят към страдание и смърт. В стихосбирката си „Книга на прашинките“ (1995) Методиев развива своите концепции за „нава“: „Под хармония разбирам всяка съвкупност, чиито елементи са в единство, без да са взаимозависими. Това е възможно, ако елементите произтичат от обща първопричина, която е вън от съвкупността. „Нава“ е пределно краткият и неизбежно поетичен израз на тази първопричина.  Доколкото е видима, тя води към нея“. 
През 1991 г. заедно с актьора Йосиф Сърчаджиев и флейтиста Христо Христов създават първата радиоверсия на театъра „Нава“ – радио „Будапеща“. 
През 1994 г. Иван Методиев открива и едноименната галерия „Нава“ на ул. „Елин Пелин“ 43 в столицата, превърнала се в своеобразен неформален център на столичната интелигенция. Всяка събота в галерията се открива нова изложба или се представя нова книга. Освен писатели в галерията идват много художници, артисти и музиканти. 
„За мен връзката между поезия, живопис , музика е съвсем очевидна. Трябва само да се намери гараж, за да се осъществи…“, отбелязва Методиев през 1995 г. в интервю за в. „Демокрация“. 
СТИХОВЕ, ОТПЕЧАТАНИ НА ГЪРБА НА РИСУНКИ 
Първите си стихове Иван Методиев  публикува във в. „Пулс“ през 1973 г. През годините сътрудничи на списанията „Пламък“, „Септември“, на вестниците „Литературен фронт“ и „Пулс“. Първата му стихосбирка „Прости сетива“ излиза през 1980 г., в която се очертават контурите на неговия индивидуален поетически свят, различен от преобладаващия  контекст.
Следващата му книга “Пейзажи на душата” (1983) е знак за ценителите, че в българската литература се е появил нов поет, създател на самобитна поетика. Със следващите си книги “Космогонии” (1987), “Брод” (1989) и “Структури” (1989) Иван Методиев затвърждава тази представа, разширявайки лирическия си свят с нови творби.
През 1992 г. Иван Методиев престава да печата своите произведения в знак на протест срещу лошото българско книгопечатане ги издава в ръкопис на гърба на рисунки на известни български художници.
През 1994 г. той  публикува книгата „Гъзове и облаци“, скандализирала тогавашния председател на Съюза на българските писатели Николай Хайтов, който настоява Иван Методиев да бъде изключен от организацията. В други книгата предизвиква възторг.
Поезията му е опит за разкриване на философските и екзистенциални проблеми, пред които е изправен съвременният човек. На въпрос дали може да синтезира схващането си за ролята на философската лирика и нейните традиции в българската литература в интервю за сп. „Младеж“ през 1990 г. Методиев отговаря: „Философската поезия отразява взаимоотношението между философията и поезията при доминантната роля на поетичното. Ролята на философската лирика се синтезира по две линии – първата е свързана с необходимостта от създаването на нова ценностна система, а другата линия, свързана до голяма степен с първата, представлява явление, което се наблюдава тогава, когато определени области не могат да се справят с даден проблем и други области се стараят да запълнят това „празно“ пространство от познанието.
Иван Методиев е автор и на стихосбирките „Майка на вселената“ (1990), „Песни за сираци и сирачета“ (1996), „Време и нищо“ (2001), „Повече тишина“ (посмъртно 2003), „Избрано“ (посмъртно 2004). Поезията му е превеждана на английски, немски, френски, чешки и арабски език.
През 1992 г. поетът Иван Методиев е номиниран за мъж на годината от Международния биографичен център в Кембридж, Великобритания, а името му е включено в изданията на центъра „Кой кой е сред творците“. Два пъти Иван Методиев е носител на Националната награда за поезия „Иван Николов“, учредена през 1994 г. от издателство „Жанет 45“. През 2002 г. е отличен за стихосбирката „Време и нищо“, а през 2004 г. посмъртно е удостоен за цялостното си творчество и за поетичния том „Избрано“.
За него литературният критик Светлозар Игов пише във в. „Сега“ на 16 юли 2003 г. „Иван Методиев бе творец на метафизически пейзажи и трагично усещане за живота. С оголените си до болка сетива като чувствителен сеизмограф той изразяваше историческата нищета и мизерния бит на българския живот от позициите на високи естетически идеали. Беше истински поет, озарен от красота и страдание“. 
На 10 юли 2003 г. Иван Методиев умира в местността Лошин, край река Места близо до Добринище, където е на почивка след кратко боледуване. 
ПРИЗНАНИЕ И НАСЛЕДСТВО
На 3 октомври 2006 г. в къщата музей „Иван Вазов“ е премиерата на две книги на Иван Методиев. Едната е второ издание на изчерпания преди години, „скандален“ сборник „Гъзове и облаци“, а другата е първо издание на непубликуван до момента философско-научно-поетичен текст „За образите и световете“, фрагменти от който са публикувани във в. „Литературен вестник“, а цялостния вариант за първи път е публикуван в бр. 1 и 2 на сп. „Философски алтернативи“ през  2006 г. С двете книги Издателска къща „Стигмати“ отбелязва 60-годишната от рождението на поета.  
През 2016 г. издателство „Изток-Запад“ издава избрани стихове и поеми на Иван Методиев, оставил стихотворения с ярък и разпознаваем стил, в сборника „Пейзажи на душата“ по повод 70-ата годишнина от неговото рождение. 
През април 2018 г. излиза от печат първият сборник, посветен на творческото наследство на поета Иван Методиев, определян от литературните критици като  един от най-оригиналните български поети от последната четвърт на 20-и век. Сборникът „Книга за Иван Методиев“  е подготвен от Института за литература към Българската академия на науките и е отпечатана от Издателски център „Боян Пенев“.  В него са събрани материали от първата научна конференция, посветена на поета и организирана на 15 декември 2016 г. от Института за литература по повод 70-годишнината му, както и допълнително текстове от литературоведи, писатели, интелектуалци и приятели на Иван Методиев. Книгата включва и ръкопис на един от вариантите на стихосбирката „Първична мисъл“, подготвяна от Иван Методиев в периода 1998 - 1999 г., но останала неиздадена.
/ИПД
/РШ/МГ
Използвани източници:
сп. „Младеж“, бр. 5, 1990; в. „100 дни“, 09.10.1992; в. „Дума“, 27.11.1992; в. „Демокрация“, 10.09. 1995; в. „Сега“, 30.04.1999; в. „Сега“, 31.08.2006https://www.bta.bg/bg/news/lik/866015-silviya-choleva-shte-predstavi-poeziyata-na-ivan-metodievhttps://www.ivanmetodiev.com/index.php?page=Biographyhttps://dictionarylit-bg.eu/Иван-Методиев-Мариновhttps://janet45.com/news/p/6486-десет-хиляди-за-най-добра-поетична-книга-дава-ик-ldquoжанет-45rdquohttps://ilit.bas.bg/bg/natzionalnata-nauchna-konferentziya-proekti-za-svyathttps://www.bas.bg/?p=11423