Тъй като обсъжданията на журито и списъкът с номинираните остават поверителни в продължение на 50 години, всяка година сред литературните критици в Швеция, където ще бъде обявен носителят на наградата, се провежда традиционна игра на догадки.
След като отличието миналата година беше присъдено на унгарския писател Ласло Краснахоркаи, анкетирани от АФП литературни критици очакват този път престижният приз да отиде при писателка извън Европа.
Сред фаворитките се споменават родената в Антигуа американска писателка Джамайка Кинкейд, известна с постколониалното си творчество, в което изследва темите за идентичността, семейството и културата, както и китайката Цан Сюе, чиито романи пренасят читателя в свят, близък до научната фантастика.
Китайската писателка е фаворит и на букмейкърите. Сред останалите претенденти според залозите са мексиканката Кристина Ривера Гарса, испанецът Енрике Вила-Матас, австралиецът Джералд Мърнейн, сънародничката му Алексис Райт и американецът Томас Пинчън.
Както обикновено, отново се спрягат и имената на японския прозаик Харуки Мураками и френския писател Мишел Уелбек.
„Време е Джамайка Кинкейд да получи тази награда“, смята Виктор Малм, ръководител на отдела за култура на вестник „Експресен“. „Отдавна се говори за нея“, добавя колегата му Бьорн Виман от вестник „Дагенс нюхетер“.
Романът ѝ за израстването „Люси“ (1990), до голяма степен вдъхновен от собствения ѝ живот, разказва с горчив тон историята на млада жена, която напуска Карибите и заминава за САЩ, където става бавачка.
„Това е точно онзи вид книга, от която е достатъчно да прочетеш три реда, за да си кажеш: Окей, тук имаме работа с Нобелов лауреат“, смята Виман.
Евентуалното ѝ отличаване би могло да се разглежда и като политически жест, тъй като Джамайка Кинкейд е противничка на президента Доналд Тръмп.
Шведската академия, дълго време критикувана, че отличава предимно западни автори, претърпя сериозни промени след скандала, свързан с движението #Аз също през 2018 г., като повече от половината от нейните 18 членове бяха сменени.
Оттогава близо половината от отличените са жени.
Въпреки това жените все още са слабо представени – от общо 122-ма лауреати носителките на Нобелова награда за литература са само 18. Малцинство са и наградените автори, които пишат на азиатски езици или на езици от Близкия изток.
От Шведската академия казват, че се ръководят единствено от литературните качества на произведенията, а не от пола или страната на произход на лауреатите. Наблюдателите обаче отдавна поставят под съмнение този аргумент.
За разлика от научните награди, при които има по-конкретни критерии, при избора на носител на литературния приз се отчитат и други фактори, обяснява Бьорн Виман.
„Във физиката или химията може да се каже, че едно откритие е било много по-значимо от друго, особено по отношение на въздействието му върху всекидневието. В литературата обаче нещата стоят по друг начин – лесно могат да се намерят между 50 и 100 автори, които биха могли да получат наградата“, отбелязва той.
Според журналиста именно това предизвиква интерес към географското разпределение на отличията, съотношението между мъжете и жените сред лауреатите, както и посланието, което може да стои зад избора на журито.
Къде остава литературата в цялата тази картина?
Лина Калмтег от шведското обществено радио SR обръща внимание на ново литературно течение, възникнало в Латинска Америка.
„През последните години много се говори за латиноамериканското литературно чудо – това ново поколение, което идва след писателите, представители на магическия реализъм, като Габриел Гарсия Маркес“, обяснява тя.
„В тази нова вълна именно жените оставят своя отпечатък с творчество, често оцветено от феминизъм, но също така нерядко доста мрачно и насилствено, подправено със сюрреалистични нотки“, продължава Калмтег.
Аржентинската писателка Саманта Швеблин би била интересен и изненадващ избор. „Тя обаче е още твърде млада“, казва журналистката.
Освен това Южна Америка няма Нобелов лауреат за литература от 2010 г., когато наградата беше присъдена на перуанеца Марио Варгас Льоса.
През последните години към списъка с възможни кандидати се прибавиха и други, по-нови имена – сред тях германската писателка Джени Ерпенбек и виетнамката Дуонг Ту Хуонг, чиито книги дълго време са били четени предимно от нейни сънародници, живеещи в изгнание.
Името на тазгодишния лауреат на Нобеловата награда за литература ще бъде обявено от новия постоянен секретар на Шведската академия Ингрид Карлсберг, припомня ТАСС.
Съгласно завещанието на Алфред Нобел (1833-1896) наградата в тази категория трябва да се присъжда на автора на „най-доброто литературно произведение с идеалистична насоченост“. Какво всъщност се има предвид под „идеалистично произведение“ и до днес остава предмет на спорове.
Членове на Шведската академия и на подобни институции в други държави, професори по литература и лингвистика, носители на награди от предишни години и председатели на писателски организации имат право да предлагат кандидати. Всяка година през октомври академията изпраща 600-700 покани до свои колеги в различни страни с предложение да номинират кандидати. Това трябва да стане до 31 януари, за да може Шведската академия през пролетта първо да подбере 20-те най-достойни кандидати, а след това да съкрати списъка до петима. През лятото членовете на академията трябва отново да се запознаят с творчеството на номинираните, за да обсъдят кандидатурите им през есента. Новият лауреат се избира чрез гласуване на заседание час и половина преди обявяването на резултатите.
Името на бъдещия носител на едно от най-престижните литературни отличия в света се пази в тайна до последния момент. Пълният списък на тазгодишните номинирани ще бъде разсекретен едва след 50 години, а документите ще могат да бъдат разгледани в архива на Шведската академия в сградата на Стокхолмската фондова борса в Стария град.
От архивите, отворени тази година, става известно, че руско-американският писател, поет и преводач Владимир Набоков (1899-1977) през 1975 г. е бил номиниран за 11-и път за Нобелова награда за литература. Основните конкуренти на лауреата от тази година – италианския поет Еудженио Монтале – са били южноафриканската писателка Надин Гордимър (отличена с наградата през 1991 г.) и англичанката Дорис Лесинг (отличена през 2007 г.), английският романист Греъм Грийн, американските прозаици Сол Белоу (отличен през 1976 г.) и Норман Мейлър, както и аржентинският прозаик, поет и публицист Хорхе Луис Борхес.
Сред 116-те имена в списъка, обявен в началото на 2026 г., са имената на италианския писател Алберто Моравия (номиниран дотогава 17 пъти), финландската писателка Туве Янсон, английския драматург Харолд Пинтър (лауреат на наградата за 2005 г.), германския писател Гюнтер Грас (лауреат на наградата за 1999 г.) и английския писател Уилям Голдинг (лауреат на наградата за 1983 г.). Двадесет и осем писатели са били номинирани за първи път. Става ясно още, че кандидатурата на Хорхе Луис Борхес е обсъждана още от 1962 г.
Изборът на лауреати на Нобеловите награди за литература и мир обикновено предизвиква най-много въпроси както сред обществеността, така и сред експертите. Така например още изборът на първия лауреат през 1901 г. – френския поет и есеист Сюли Прюдом – е посрещнат с противоречиви реакции. Група шведски културни дейци, сред които писателката Селма Лагерльоф и художникът Андерш Цорн, начело с писателя Аугуст Стриндберг, се противопоставят на решението на Шведската академия. Според тях тя е трябвало да награди Лев Толстой като най-значим представител на световната литература.
Нобеловите награди ще бъдат връчени на 10 декември – годишнината от смъртта на Алфред Нобел. Церемонията по връчването на наградата за литература се провежда в Стокхолмската филхармония, където лауреатите получават златен медал с портрета на основателя на наградата и диплом.
Паричната стойност на Нобеловата награда тази година е 12 милиона шведски крони (1,2 милиона щатски долара).