Нов драматичен театър „Сълза и смях“ е създаден на днешния ден преди 60 години

Нов драматичен театър „Сълза и смях“ е създаден с разпореждане на Министерския съвет от 25 юли 1966 г., с което е възстановено историческото име на първата професионална българска театрална трупа – „Сълза и смях“, от която води началото си Народният театър.
Професионалната столична драматична трупа „Сълза и смях“ е създадена през 1892 г. след обединението на театрално дружество „Основа“ и драматичния отдел на Софийската драматично-оперна трупа. В състава ѝ влизат почти всички артисти от „Основа“, а нейни първи режисьори са Васил Налбуров и Иван Попов.
Първото представление е на 8 февруари 1892 г. в салона на читалище „Славянска беседа“, където са представени „Недоразумение“ в превод на Васил Налбуров и „Женитба“ от Николай Гогол.
Сред първите ръководители на трупата са Радул Канели и Адам Мандрович. През януари 1904 г. трупата е преименувана в Български народен театър, който по-късно приема името Народен театър. Нов драматичен театър „Сълза и смях“ официално е открит на 28 февруари 1967 г. с постановката „Имат думата аристократите“ от Николай Погодин.
ВОДЕЩА СЦЕНА, ОТКРИТА СЦЕНА...
През следващите десетилетия театърът се утвърждава като една от водещите драматични сцени в София. На неговата сцена работят едни от най-изявените български режисьори, актьори и сценографи, а репертоарът съчетава българска драматургия, световна класика и съвременни чуждестранни автори.
През 1997 г., съгласно заповед на министъра на културата, театър „Сълза и смях“ е определен като продуциращ театрален център (открита сцена) с приоритетно държавно финансиране без конкурс. Този статут дава възможности за нова и ефективна организация на театралната дейност. Новият модел предвижда той да работи без постоянна актьорска трупа, като реализира собствени продукции и предоставя сцената си на независими театрални формации и гостуващи спектакли.
От 1 януари 1998 г. театърът започва работа като продуциращ център, а след конкурс за директор е назначен режисьорът Бойко Богданов. При неговото управление започват обновяване на сградата, възстановяване на театралната инфраструктура и утвърждаване на сцената като пространство за копродукции и независим театър. 
„СЪЛЗА И СМЯХ“ В НАЧАЛОТО НА НОВИЯ ВЕК
През първото десетилетие на 21-ви век „Сълза и смях“ развива активен репертоар с постановки на български и чуждестранни автори и работи в партньорство с независими театрални компании. Сред заглавията от този период са „Атентаторите“ от Георги Данаилов, „Отклонения“ от Здрава Каменова, „Любов номер 2“ по Нийл Саймън и други спектакли, реализирани в копродукция с различни театрални организации. 
През 2010 г., във връзка с реформата в системата на сценичните изкуства, директорът Венцеслав Кисьов се обявява против предвиденото сливане на театъра с Народния театър „Иван Вазов“, като посочва високата посещаемост, финансовата стабилност и добрата възвръщаемост на държавната субсидия. Според данни на Министерството на културата театърът реализира между 215 и 230 представления годишно с участието на около 80 актьори при щатен състав от 37 служители. 
На 27 юли 2010 г. Министерският съвет приема постановление за преобразуване на държавните културни институти, с което Нов драматичен театър „Сълза и смях“ е преобразуван чрез вливане в Народния театър „Иван Вазов“. След реформата сцената продължава да функционира като приемаща, а продуцирането на спектакли преминава към Народния театър. 
НОВ МОДЕЛ НА РАБОТА
През септември 2012 г. театър „Сълза и смях“ започва да работи като открита сцена. След прекратяването на договора за менажиране на сцената от Народния театър, тя се предоставя за изяви на държавни и независими театрални формации. Художественият ръководител Вельо Горанов представя новия модел на работа, при който на сцената участват девет театрални трупи с общо 21 заглавия, а камерната зала на Народно читалище „Славянска беседа“ също се използва за представления.
В публикациите на БТА през 2014 г. сцената вече е обозначавана като открита сцена „Сълза и смях“, на която продължават да се представят продукции на независими театрални компании и копродукции. 
На 12 май 2015 г. директорът Вельо Горанов съобщава пред БТА, че театърът възстановява историческото си име „Сълза и смях“. По думите му след преобразуването сцената е била задължена да използва единствено наименованието открита сцена, но с решение на директора на Народния театър Александър Морфов историческите име и лого са върнати. От втората половина на 2015 г. БТА отново използва в публикациите си названието театър „Сълза и смях“. 
ТРАДИЦИЯ И ПАМЕТ
Днес Нов драматичен театър „Сълза и смях“ съхранява традицията на историческото име, свързано с началото на професионалния български театър. През последните години открита сцена „Сълза и смях“ продължава да развива активна дейност като пространство за собствен репертоар, гостуващи спектакли, продукции на други театри, международни театрални инициативи, изложби и възпоменателни прояви, запазвайки мястото си сред утвърдените театрални сцени в София.
През януари 2026 г., по повод 80 години от рождението на актьора и мим Вельо Горанов (1946–2020), във фоайето на театъра бе открит негов барелеф по инициатива на Народно читалище „Славянска беседа“. Горанов е сред актьорите, свързали творческия си път със сцената на „Сълза и смях“, където работи след театър „София“ и преди да създаде през 1988 г. театър „Движение“.
/ДД
/ДС/отдел „Справочна“/
ИЗПОЛЗВАНИ ИЗТОЧНИЦИ: БТА: сп. ЛИК, декември 2024; ВИНФ, 05.03.1998; 06.03.1998; 12.03.1998; 15.04.1998; 16.04.1998; 08.05.1998; 27.07.2010;13.09.2012; 12.05.2015; https://www.bta.bg/bg/news/lik/1048411-barelef-na-velyo-goranov-shte-ima-vav-foayeto-na-salza-i-smyah-#:%D0%A1%D1%8A%D0%BB%D0%B7%D0%B0%20%D0%B8%20%D1%81%D0%BC%D1%8F%D1%85%22; 100 години Народен театър“, изд. „Дамян Яков“, София 2004, с. 13-27; Голяма енциклопедия на България, БАН, 2012, с. 4324