Този дълговрат тревопасен динозавър е живял преди около 155 милиона години на древния суперконтинент Гондвана и се смята за един от най-ранните представители на завроподите, открити в Южното полукълбо.
Находката предоставя ценна информация за еволюцията на тези емблематични гиганти, макар че комбинацията от анатомични белези при новия вид, наречен Bicharracosaurus dionidei, отчасти остава загадъчна.
Завроподите са сред най-големите сухоземни животни, съществували някога, като някои достигат до 40 метра дължина и тегло до 70 тона. Сред най-известните представители са брахиозавърът, диплодокът и титанозаврите. Те принадлежат към по-голямата група неозавроподи, еволюирали от по-дребни, по-ранни форми през периода на средната юра. Въпреки това произходът и ранната еволюция на неозавроподите остават слабо изяснени поради оскъдните и неравномерно разпределени фосилни находки.
„Досегашните ни знания за еволюцията на завроподите в късната юра се основаваха основно на находки от Северното полукълбо“, обяснява старши авторът Оливър Раухут от Баварските държавни колекции по естествена история (SNSB). „В Южното полукълбо дълго време разполагахме само с ограничени данни, с изключение на няколко находища, например в Танзания.“
Новата находка от скална формация в Южна Аржентина предоставя важни данни за ранното развитие на неозавроподите в Гондвана. Екипът на Раухут и Александра Ройтер от университета „Лудвиг Максимилиан“ в Мюнхен е открил над 30 прешлена, както и ребра и части от тазова кост. Останките принадлежат на напълно развит индивид.
Анатомичният анализ показва необичайна комбинация от характеристики - част от прешлените наподобяват тези на диплодоцидите, докато други белези са по-близки до брахиозавридите.
Според филогенетичните анализи Bicharracosaurus dionidei най-вероятно е близък роднина на ранните брахиозавриди, което го прави едно от най-ранните доказателства за присъствието на тази група в Южна Америка. „Тази находка от провинция Чубут ни помага да доизградим картината на еволюцията на завроподите в южните континенти“, посочва още Раухут, цитиран от Scinexx.