Резултатът, който надмина прогнозите на социолозите, е един от най-силните, постигани от една партия през последните десетилетия, и може поне засега да сложи край на нестабилността, довела до произвеждането на осем избори за пет години.
Партия “Прогресивна България” на Радев получава 44,6% от гласовете при преброени 60% от бюлетините, което предполага, че тя може да управлява самостоятелно в силно правителство на малцинството, но той не изключи и коалиция с проевропейска група или по-малка партия.
Резултатът на “Прогресивна България” я нарежда далеч преди проевропейската коалиция “Продължаваме промяната - Демократична България” (ПП-ДБ) с 14,2% и дълго време доминиралата партия ГЕРБ, водена от бившия премиер Бойко Борисов, с 13%.
“Това е победа на надеждата над недоверието, победа на свободата над страха и накрая, ако щете - победа на морала”, заяви Радев на пресконференция късно снощи - ден, преди да бъдат публикувани крайните резултати.
Евроскептик и бивш военен пилот, който се противопоставя на военната помощ за Украйна срещу Москва, Радев подаде оставка като президент през януари, за да се включи в парламентарните избори, след като масови протести свалиха предишното правителство през декември.
Той яхна вълната на разочарованието от политическата нестабилност в балканската страна с население 6,5 млн. души, където избирателите са отегчени от корупцията и партиите на ветераните, които доминират в политиката от десетилетия.
“Сега има възможност нещата, чрез които хората са се надявали да видят промяна, действително да станат видими“, каза пред Ройтерс Евелина Колева - управител на дигитална маркетингова агенция в София.
Кампанията на Радев предизвика сравнения с бившия проруски премиер на Унгария Виктор Орбан, след като той говореше за подобряване на връзките с Москва и допусна възобновяване на свободния поток на руски петрол и газ в Европа.
Той разкритикува ЕС и за това, че разчита твърде много на възобновяема енергия.
Въпреки това Радев остава неясен по отношение на политиките си и все още не е ясно доколко ще промени външната политика на България - страна член на НАТО на югоизточния фланг на Европейския съюз, която се присъедини към еврозоната през януари - стъпка, която той критикува.
Вчера той заяви, че е готов да работи по съдебната реформа с ПП-ДБ и че България ще „положи усилия да продължи по европейския си път“.
България се развива бързо след падането на комунизма през 1989 г. и след като се присъедини към ЕС през 2007 г.
Средната продължителност на живота рязко се покачи, безработицата е най-ниската в ЕС, а икономиката има по-добри защитни механизми след приемането на еврото.
Но тя изостава от ЕС по други показатели.
Разходите за живот остават основен проблем след присъединяването на България към еврозоната. Предишното правителство падна след протести срещу предложенията за увеличаване на данъците и по-високи осигуровки в новия бюджет.
“Основните предизвикателства пред страната са икономическата криза и демографската криза”, каза Тихомир Безлов - старши сътрудник в Центъра за изследване на демокрацията в София. “Изглежда няма много идеи в печелившия лагер по нито един от тези въпроси”, добави той.