Нови изследвания за преводаческите постижения на старобългарските книжовници представи проф. Димитър Кенанов

Нови изследвания за преводаческите постижения на старобългарските книжовници представи проф. Димитър Кенанов. В пресклуба на БТА във Велико Търново изследователят посочи, че изданията са посветени на старобългарската  писмена култура от епохата на Атонската и Търновската исихастка школа (XIII–XIV в.).
Четирите монографии са илюстрирани с пълноцветен печат и с високо полиграфическо качество, дело на издателство „Фабер“, каза авторът.
Документалните материали са събирани пряко от ръкописи, микрофилми и дигитални копия от най-големите библиотеки със славянски ръкописи и стари печатни книги от манастири в Атон, Европа, Русия, САЩ.
Книгата „По стълбата на Новия Иаков“ дава нов поглед към старобългарския превод на монашеското ръководство „Небесна Лествица“ от св. Йоан Синайски и пресъздава неговата съдба през вековете в различни редакции.
В „Книга за атонския старец Йоан“ важно място заема обнародваното химнографско Йоаново наследство от ръкописната традиция и текстовата съкровищница на Норовия Псалтир, Томичовия Псалтир, Киприановия Псалтир. Химнографските старобългарски преводи са изключително възвишени и дори църковнославянската им редакция не е затъмнила високата им поетичност, посочи проф. Кенанов и допълни, че не е добре да бъде  унищожена духовната им красота с въвеждането  на богослужение изцяло на новобългарски език за по-голяма разбираемост.
В книгата-албум „Книгопечатникът дякон Кореси“ авторът възкресява десет частично запазени старопечатни книги от румънския дякон Кореси, живял в Брашов. Произходът на най-старото житие на св. Иван Рилски изяснява книгата „Авва Макарий – Ангеловидецът“.  
Авторът припомни, че тази година се навършват 660 години от Теодосиевия препис на преводната книга „Небесна лествица“- едно от най-ярките средновековни заглавия в православния свят. Преди дигиталната информационна революция старобългаристът- „ръкописник“  също като инок Теодосий  с „трите си тленни пръста“ понякога му се налага да преписва цели ръкописи. Така проф. Куйо Куев, като ми показа пръстите си, ми каза, че така е преписал Иван-Александровият Лаврентиевият сборник от 1348 г., той не само преписа ценния ръкопис от Руската национална библиотека в Петербург, но го издаде, припомни проф. Кенанов.
"От мои учители като акад. Емил Георгиев, проф. Куйо Куев, проф. Константин Мечев приех за свой дълг да подпомагам чуждестранни българисти и да защитавам по силите и възможностите си достойнствата на старобългарската славяноцентрична духовна култура", каза историографът. 
Професор Димитър Кенанов е преподавател във Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий”, от 1976 до 2016 година. В този период чете лекции по старобългарска литература, сравнително балканско литературознание, народопсихология. Лектор по български език, литература и култура в Санкт-Петербургския университет, Русия (1980–1984), Вилнюския университет, Литва (1996–2000), Талинския университет, Естония (2004–2008). Автор е на над 250 статии, студии, рецензии, учебници, монографии на български, руски и италиански език.