Официално беше закрита 47-ата сесия на Комитета за световно наследство на ЮНЕСКО

За мен беше чест да бъда ваш председател. Това каза председателят на 47-ата сесия на Комитета за световно наследство на ЮНЕСКО проф. Николай Ненов днес - в последния ден на сесията, видя репортер на БТА.
„Позволете ми да благодаря лично на правителството на Република България не само за финансовата и логистична подкрепа за успешната организация на тази сесия, но и за представянето на моята кандидатура за председател. Благодарен съм на целия български екип - от министерствата на културата, околната среда и водите, туризма и външните работи, както и на Националния археологически институт с музей, Националния институт за културно наследство и Центъра за подводна археология - за тяхната отдаденост и решаваща роля в успешната подготовка и провеждане на тази сесия“, подчерта той.
„Все още виждам усмихнатите лица на хората от държавите членки, чието предложение за нов обект на световното наследство беше одобрено. Имаше страстни речи и се развяваха знамена - като победа в спорта. Това показва как темата за световното наследство наистина обединява хората. Също така бях свидетел на решимостта на тези делегации, чиито досиета бяха върнати за доработка или отложени - и в техните изказвания чух желание за продължаваща работа с различните консултативни органи. Именно тогава усетих духа на тази глобална организация - необходимостта всички ние да работим заедно, за да съхраним и представим световното наследство за бъдещите поколения“, допълни проф. Ненов.
Посланикът на Република България във Франция Радка Балабанова също изрази благодарността си към екипа и поздрави председателя на сесията проф. Ненов. „България няма търпение да продължи да укрепва партньорства, които работят за съхраняването и почитането на многообразното наследство, което обединява човечеството“, подчерта тя. 
Помощник-генералният директор за културата на ЮНЕСКО Ернесто Отоне каза, че по време на дебатите е много важно да не се губи хоризонта, това, заради което е създадена организацията. „Организацията е създадена от ръцете на учените и експертите, за да могат да ви представят нещо, което е ценно, уникално и трябва да остане в наследство, било то природно, смесено или културно. И целта на тази организация не е вписването и вие много добре го знаете. Вписването е само един инструмент. Тя е извършването на дейностите по опазване на тези обекти за бъдещите поколения“, отбеляза той.
„На първо място бих искал да изразя дълбоката си почит и благодарност към Република България за щедрата финансова подкрепа, благодарение на която тази сесия на комитета се случи тук, в централата. По-конкретно бих искал да благодаря на г-н Мариан Бачев, министър на културата на Република България, както и на нейно превъзходителство, вече скъпа приятелка, Радка Балабанова-Рулева“, каза директорът на Центъра за световно наследство на ЮНЕСКО Лазаре Елунду Асомо.
Както БТА писа, 47-ата сесия на Комитета за световното наследство на ЮНЕСКО, председателствана от България, се проведе от 6 до 16 юли в централата на ЮНЕСКО в Париж. В рамките на сесията България представи културни и природни елементи от своето наследство. 
По време на 47-ата сесия Комитетът реши да впише 26 нови обекта (21 културни, четири природни и един смесен) в Списъка на световното наследство на ЮНЕСКО, с което общият брой достигна 1248 обекта (972 културни, 325 природни и 41 смесени). Комитетът също така одобри разширение на два вече вписани обекта. Гвинея-Бисау и Сиера Леоне вписаха първия си обект в Списъка на световното наследство на ЮНЕСКО. По време на тази сесия Комитетът разгледа състоянието на опазване на 248 вече вписани обекта в Списъка на световното наследство, като три обекта от Африка бяха премахнати от Списъка на световното наследство в опасност. Това са дъждовните гори на Ацинанана (Мадагаскар), Абу Мена (Египет) и Старият град Гадамес (Либия). Следващата сесия ще се проведе в Южна Корея.
Организацията на ООН за образование, наука и култура (ЮНЕСКО) е създадена на 16 ноември 1945 г. България става член на 17 май 1956 г., а същата година е създадена и Националната комисия за ЮНЕСКО. Комисията координира дейности между българските институции и ЮНЕСКО.
Комитетът за световно наследство е един от двата органа, управляващи Конвенцията за опазване на световното културно и природно наследство. Той е съставен от представители на 21 държави, избрани от 196-те държави - страни по Конвенцията.