Отношенията на Пенчо Славейков с Габрово са свързани както със семейната среда и влиянието на баща му Петко Славейков, така и с отношенията му с видни габровци, сред които Иван Андрейчин и академик Никола Михов. Това каза историкът, краевед и преподавател Даниела Цонева по време на дискусия в Националния пресклуб на БТА в Габрово, посветена на 160-ата годишнина от рождението на Пенчо Славейков. Инициативата е под надслов „Пенчо Славейков днес“ и се организира от Българската телеграфна агенция.
Модератор на срещата е поетът, литературовед и литературен критик Йордан Ефтимов. В дискусията участват генералният директор на БТА Кирил Вълчев, историкът Даниела Цонева, Венета Козарева, д-р Любомир Трифонов и кметът на Трявна Денчо Минев.
Това, което искам да кажа за връзките на Пенчо Славейков с габровци, е едно стихотворение, което баща му Петко Славейков пише и издава през 1888 година, когато Пенчо е малък, каза Даниела Цонева. Тя посочи, че творбата е посветена на най-малкия син на Петко Славейков и представлява шеговита критика срещу мързела у младите хора.
По думите ѝ, когато се говори за влиянието на семейната среда, обикновено първата мисъл е свързана с ролята на майката. Даниела Цонева допълни, че майката на поета Иринка Славейкова оказва влияние върху сина си най-вече в детските му години. Според мен най-силно влияние върху по-нататъшното му развитие оказва бащата Петко Славейков, каза историкът.
Тя отбеляза, че дълго време – в юношеството, младостта и зрелите си години – Пенчо Славейков сякаш преживява своето положение на неразбран човек в сянката на своя баща. Като пример тя посочи стихотворението „Баща ми в мен“, чрез което поетът показва желанието си да продължи делото на Петко Славейков и да го развие чрез собственото си творчество.
„Малкият Пенчо го придружава при събирането на народни приказки, на народното песенно творчество и има случаи, в които той именно споделя, че българското народно творчество е присърце на самия Пенчо Славейков“, каза Цонева.
Тя посочи, че връзката на Пенчо Славейков с Габрово не е само през баща му. По думите ѝ, поетът дълги години си кореспондира и поддържа приятелски отношения с габровския учител Сава Гирев, ученик на Неофит Рилски, както и с Николай Христофорович Палаузов – един от директорите на Одеското училищно настоятелство и един от душеприказчиците на Априловото завещание.
Тези връзки сякаш имат някакво продължение чрез онази свързаност, която в последствие през годините ще направи с някои габровци и сина Пенчо Славейков, каза Даниела Цонева.
Тя припомни, че автор на първата, макар и кратка, история на Габровското училище е Петко Славейков - „Габровското училище и неговите първи просветители." „Знаете ли, в същата година на издаването на тази история се ражда и Пенчо Славейков. Само че историята излиза в края на 1866 година. Мисля, че няма случайности в такива исторически факти“, каза тя.
Като две личности от Габрово, свързани с Пенчо Славейков, Цонева открои Иван Андрейчин и академик Никола Михов. По думите ѝ връзката между Пенчо Славейков и Иван Андрейчин е по-скоро по линия на писателското и творческото развитие, свързано с модернизма. „Те са автори от края на XIX и началото на XX век“, каза Цонева.
Тя посочи, че Андрейчин произхожда от стар габровски род с повече от 200 години история и че името на рода идва от баба Андрейца. По думите творчеството му е значително – пише стихове и разкази, превежда поезия от руски и френски автори, създава театрални творби и критически текстове.
„Пенчо Славейков внася една философска дълбочина и модернистични идеи в поезията си, докато Иван Андрейчин работи основно като литературен критик и популяризатор на европейския модернизъм и символизъм“, каза историкът.
Тя отбеляза, че въпреки критичния тон в някои свои рецензии, Андрейчин високо оценява творчеството на Славейков и защитава неговите усилия „да изведе българската словесност от така наречения провинциализъм и да я приобщи към съвременните големи западноевропейски литературни тенденции“.
По отношение на академик Никола Михов Даниела Цонева посочи, че той има дългогодишно приятелство с Пенчо Славейков. Тя припомни, че бащата на Никола Михов – свещеник Васил Михов, е учител по вероизповедание в Габровското класно училище. Определи академик Михов като български библиограф и енциклопедист на XX век, но и като личност с многостранни интереси.
Цонева разказа, че връзката между двамата се задълбочава, когато Никола Михов работи като поддиректор на Народната библиотека, а Пенчо Славейков е неин директор. „Тогава той пише в тези непубликувани спомени, че двамата толкова са се сближили, че не могат един без друг по отношение на съветите, които са си давали. Един друг взаимно са се търсили“, каза тя.
По думите ѝ Никола Михов високо оценява Пенчо Славейков като читател и творец. „За него книгата не беше украшение и предмет на снобизъм, а стъпала по безкрайната стълбица на знанието. Пенчо четеше не само за удоволствие, а сериозно и задълбочено изучаваше прочетеното“, цитира тя спомените на академик Никола Михов.
Даниела Цонева посочи още, че Никола Михов защитава Пенчо Славейков и при конфликта около второто му назначаване за директор на Народната библиотека. „Това прави чест на този габровец“, каза тя.
„За академик Никола Михов Славейков е един необикновен човек, една очарователна личност. Това приятелство, което съществува между тях, е в изключителна посока на развитие и за двама им“, допълни Даниела Цонева.
Инициативата „Пенчо Славейков днес“ се провежда във всички 33 национални пресклуба на БТА в страната. Първата среща разговор, посветена на Пенчо Славейков, се състоя в родния му град Трявна на 27 април, когато се навършиха 160 години от неговото рождение. В рамките на инициативата такива разговори се състояха още в Самоков, Казанлък, Стара Загора, Кюстендил, Перник, Хасково, Кърджали и Пазарджик.
Декемврийското издание на списание ЛИК тази година ще бъде посветено на Пенчо Славейков. Освен репортажи от срещите в страната, броят ще включва и специално написани текстове от по 160 думи от 160 души по повод 160-ата годишнина от рождението на поета.