Пенчо Славейков вижда художествената литература като най-богатия инструмент за изграждането на силната и богата личност и за формирането на „човешкото в човека“. Това каза Валентина Димитрова, председател на Съюза на независимите писатели в Сливен, по време на среща-дискусия в Националния пресклуб на БТА в Сливен, посветена на 160-годишнината от рождението на поета.
По думите ѝ стремежът на Славейков е българската литература да се приобщи към европейската култура и модернизъм. В периода 1898–1907 г. около кръга „Мисъл“, в който участват д-р Кръстьо Кръстев, Пенчо Славейков, Пейо Яворов и Петко Тодоров, се оформя школата на младия български модернизъм.
„Той налага индивидуализма и европеизацията на родната литература“, посочи Димитрова. Според нея българският модернизъм има както идейна, така и художествена страна – стремеж към нов начин на възприемане на света и човека и към използването на нови художествени средства.
Димитрова отбеляза, че за Славейков основната задача на твореца е да изгражда вътрешния човек – човешкото в човека. Според поета със съвестта се ражда човекът, а с нея и волята му за творчество.
Сред основните мотиви в творчеството на Славейков тя открои самотата, свободата и страданието. Самотата е представена като неизбежен жребий за истинския творец, а страданието – като част от духовния път и цената, която творческата личност плаща, за да осъществи своята мисия.
Според Валентина Димитрова голямата духовна мисия на художника-модернист е да осветлява света и да представя нещата такива, каквито трябва да бъдат видени от „отвъдния бряг“, където властва идеалът.
Тя припомни и идеята на Славейков за произведението на изкуството като откровение на неповторимата индивидуалност на таланта. По думите ѝ поетът отстоява идеала за човек, способен да надмогне не само света, но и самия себе си и ограниченията на собствената си природа.
В рамките на дискусията беше поставен и въпросът за актуалността на темата за страданието на твореца в съвременната литература.