Природното наследство и културната памет бяха във фокуса на втория панел от форума „Културни маршрути – България 2026“ в Пловдив

Природното наследство, културната памет и възможностите за устойчив туризъм бяха представени във втория панел на Националното информационно събитие „Културни маршрути – България 2026“, което се провежда днес и утре в Пловдив.
Кметът на Община Кюстендил Огнян Атанасов представи темата „Кюстендил: термалният град между минало и съвремие“. Той посочи, че градът съчетава над 8000 години поселищна история, богато културно наследство и едни от най-ценните минерални извори в България. По думите му именно минералната вода е причина за възникването и развитието на селищния живот в района още от древността.
Атанасов припомни, че антична Пауталия е била известна със своите лечебни бани и асклепион, а римляните развиват балнеолечението като важна част от обществения живот. Той отбеляза, че след Варненските римски терми тези в Кюстендил са сред най-големите в страната. В района има над 40 минерални извора, а водата се отличава с висока температура, слаба минерализация и съдържание на сяра и хлор.
Кметът представи и културно-историческите забележителности на общината, сред които средновековната обществена баня от XVI век, крепостта Хисарлъка, църквите „Св. Георги“ и „Успение Богородично“. Сред природните обекти той открои лесопарк „Хисарлъка“, водопадите в Осоговската планина, вековните секвои край село Богослов и маршрута на св. Иван Рилски. По думите му Осоговската планина предлага условия за целогодишен туризъм, а градът развива активен културен календар с инициативи като Празника на черешата и Националния маскараден фестивал.
Заместник-кметът на Община Бургас Диана Саватева представи историческия комплекс "Акве Калиде" като пример за място с над 3000-годишна история, превърнато в съвременен културно-туристически и образователен център. Тя подчерта, че културните маршрути са механизъм за популяризиране на културното наследство и за изграждане на положителен образ на България.
Саватева съобщи, че през следващата седмица стартира инициативата „Камино България“ – пешеходен и велосипеден маршрут с дължина 81 километра, който свързва Малко Търново през Странджа със Созопол и мощите на св. Йоан Кръстител. Бургас ще бъде начална точка на маршрута, а в следващите етапи се предвижда неговото разширяване, както и пешеходно и велосвързване на Созопол с Бургас.
Директорът на Историческия музей в Провадия Николай Христов представи праисторическия обект „Провадия – Солницата“, определян като най-стария солодобивен и градски център в Европа. Той посочи, че археологическите проучвания на обекта продължават вече 22 години. По думите му комплексът се намира върху най-голямото солно находище в региона и включва селищна могила, праисторически град, аристократичен дом, обредно поле, два некропола и съоръжения за изваряване на сол. Най-големият разцвет на селището е между 5450 и 5350 г. пр. Хр. Христов отбеляза, че тази година обектът е удостоен със Знака за европейско наследство.
Главният уредник на Музея на солта в Поморие Елена Йорданова представи темата „Бялото злато на Поморие“. Тя посочи, че Поморие е един от най-старите солодобивни центрове по българските земи, а до 1906 г. е бил основният производител на сол в страната. Йорданова припомни, че от 1976 г. съществува резерватът „Стари поморийски солници“, а от 2002 г. работи Музеят на солта, който е най-посещаваният музей в града с над 15 000 посетители годишно. Тя подчерта, че той съчетава съхраняването на традиционния солодобив с образователна дейност и популяризиране на природното и културното наследство.
Програмният директор на Фондация „Америка за България“ Юлиана Дечева представи инициативи за развитие на туризма в Северозападна България и по поречието на Дунав. Тя посочи, че през последните години са финансирани около 60 проекта на бизнес организации и местни общности. Според нея ключов фактор за развитието на туристическите дестинации е създаването на преживявания, туристически пакети и маршрути, които да насърчават по-дългия престой на посетителите. Дечева представи и примери за успешно реализирани проекти.
Във видеопрезентация изпълнителният директор на Европейския маршрут на историческите термални градове Симоне Загродник представи дейността на Асоциацията на европейските исторически термални градове. Организацията обединява 53 града и региона от 20 държави, сред които е и Хисаря, и работи за опазването и популяризирането на термалното наследство и балнеоложките традиции.
Проф. д.н. Бистра Димитрова от Националната спортна академия и Центъра за върхови постижения „Наследство БГ“ представи потенциала на минералните извори на София за развитие на нишов туризъм. Тя разгледа възможностите за развитие на СПА, уелнес, пелоидотерапия и таласотерапия, както и нови научни направления като аквафотомиката, която изследва структурните промени на водата в човешкото тяло.