Заместник-кметът на Община Димитровград Яшо Минков представи маршрута „АТРИУМ – архитектура на тоталитарните режими“, като акцентира върху неговата роля за изследване, съхраняване и популяризиране на архитектурното наследство от ХХ век. Той посочи, че маршрутът е сред първите с българско участие, сертифицирани от Съвета на Европа през 2014 г., като наскоро е получил четвърта поредна сертификация. По думите му в момента АТРИУМ обединява 23 членове от девет европейски държави.
Минков подчерта, че асоциацията се разграничава от всякакво оправдаване на тоталитарни и авторитарни режими и насърчава критичното изследване на наследството чрез научни проучвания, културен туризъм и международно сътрудничество. Като пример той посочи Димитровград, който според него е сред характерните образци на т.нар. сталински барок у нас и е активен участник в маршрута.
Проф. Николай Ненов, директор на Регионалния исторически музей в Русе, представи маршрута „Римските императори и Дунавският път на виното“. Той открои богатото антично наследство по Дунавския лимес и традициите във винопроизводството в региона. По думите му маршрутът се развива активно и в дигитална среда чрез инициативи като Meet the Romans.
Европейският културен маршрут обхваща 10 държави, сред които България, Румъния, Сърбия, Хърватия, Унгария, Словения, Черна гора, Албания, Република Северна Македония, Босна и Херцеговина. Той свързва археологически обекти от Късната античност с утвърдени винени региони по поречието на Дунав и неговия хинтерланд.
Маршрутът „Кирил и Методий“ беше представен от д-р Елка Златева от Координационния център за нематериално културно наследство към БАН. Тя посочи, че той обединява 21 европейски държави и включва широк спектър от материално и нематериално наследство, свързано с делото на първоучителите, писмеността, образованието и празничните традиции. По думите ѝ български градове като Пловдив и Бургас имат важна роля в съхраняването на празничната традиция, свързана с делото на светите братя Кирил и Методий.
Проф. Николай Ненов представи и маршрута „Желязната епоха в Дунавския регион“, който обхваща археологическо наследство от периода между IX и I век пр. Хр. Целта му е да популяризира по-слабо познати обекти и да насърчи устойчив културен туризъм.
Европейският маршрут на историческите аптеки и лечебни градини беше представен от проф. Светлана Николова от Ботаническата градина на БАН. Тя отбеляза, че инициативата популяризира научното, медицинското и ботаническото наследство и е сертифицирана като културен маршрут на Съвета на Европа през 2024 г.
Кметът на Хисаря Ива Вълчева представи Европейския маршрут на термалните градове, като акцентира върху минералните извори и потенциала на града като водещ балнео и СПА център. По думите ѝ участието в маршрута създава възможности за по-широко международно позициониране на Хисаря.
В рамките на събитието беше представен и маршрутът „ITER VITIS – Пътят на лозата и виното“, който популяризира винено-културното наследство в Европа. За него говори проф. Мариела Модева, заместник-министър на туризма, която уточни, че основната цел е популяризирането на местните винени дестинации в Европа и утвърждаването на страната като дестинация с хилядолетни традиции.