Професор Веселин Вучков представи в Благоевград първата си стихосбирка „Надежда за утро“ и сборника с кратки разкази „Какво живя, дядо?“. Срещата се състоя в зала „Проф. д-р Илия Манолов“ на Регионалната библиотека „Димитър Талев“, а разговорът с автора беше посветен на паметта, детството, родния край, писането и личната равносметка.
Двете книги са първите художествени издания на проф. Вучков, познат преди всичко като юрист, преподавател и професор по наказателно-процесуално право, както и като бивш министър на вътрешните работи. „Надежда за утро“ съдържа 28 стихотворения, а „Какво живя, дядо?“ – десет кратки разказа. Книгите са издадени от издателство „Изток-Запад“.
По време на представянето проф. Вучков разказа, че връзката му с литературата започва още в детството му в село Стоб. Той си припомни среща с поети и писатели, организирана в училището от неговия учител и поет Лазар Ильов. Именно това преживяване определя като свой първи досег с поетичната форма. „Това ми беше първият досег със стихотворната форма, благодарение на този човек“, каза авторът.
След дълъг период, в който не е писал стихове, проф. Вучков отново се връща към поезията през последните години. Той подчерта, че творческият процес не може да бъде планиран или насилван. „Ако някой ми каже, че до края на седмицата трябва да напиша две стихотворения, това няма как да се случи“, посочи той. По думите му подобно е усещането и при писането на разкази – появява се творческа вълна, която след време отшумява, а след това може отново да се върне.
Говорейки за „Надежда за утро“, авторът определи стиховете като интимна лирика, в голяма част от която присъстват тъгата, раздялата, споменът и равносметката. Заглавието на книгата според него обаче насочва към възможността след равносметката да остане надежда. „Едно събуждане, изгрев, утро“, каза Вучков, обяснявайки смисъла на заглавието.
По време на срещата с читатели той призна, че дълго се е колебаел дали да издаде стихотворенията. „Това е много голям риск, аз не знам дали съм предприел оправдан риск“, каза авторът. Според него публичният образ на човек понякога скрива други страни от неговата личност. Вучков отбеляза още, че литературата е присъствала в живота му много преди науката и политиката.
При представянето специално място беше отделено и на краткия разказ. Авторът каза, че за него писането е едновременно „страхотно преживяване“ и труден процес, особено когато текстът трябва да бъде композиран така, че да остави следа у читателя. Той цитира съвета на писателя Деян Енев: „С всяко разказче нещо трябва да кажеш, не просто да съзерцаваш“.
В сборника „Какво живя, дядо?“ особено силно присъстват спомените от детството и родния край. Част от историите са свързани с хора и преживявания от детските му години в Стоб. „Нишката на родното място се прокрадва винаги, то няма как да е другояче“, отбеляза авторът. Проф. Вучков разказа и за хората, които са го насърчили да направи по-смелата крачка към художественото писане. Сред тях посочи писателя Деян Енев и Тони Николов, главен редактор на списание „Култура“, публикувал първия му разказ.
Веселин Вучков (1968) е роден в дупнишкото с. Стоб. Завършил е специалност „Право“ в Софийския университет „Св. Кл. Охридски“ (1994). Работил е като следовател и преподавател. От 2016 г. е професор по наказателно-процесуално право. Пише разкази, консултира игрални и документални филми. Бил е заместник-министър, депутат в два парламента, министър на вътрешните работи. През март 2015 г. подава оставка като министър и депутат.