Първите европейски находки на изкопаеми птици носорози Euroceros bulgaricus са открити в България, съобщават от НПМ-БАН

Първите европейски находки на изкопаеми птици носорози Euroceros bulgaricus са открити в България, съобщават от Националния природонаучен музей (НПМ) - БАН. Общо 24 таксона на изкопаеми птици, сред които три нови за науката рода и 11 нови вида, са установени в 17 находища от неогенския период в България. Данните са представени в първото цялостно обобщение на неогенската орнитофауна по българските земи, посочват от музея.
Изследването е дело на проф. Златозар Боев и е публикувано в научното списание Geologica Balcanica под заглавие „Connecting Europe and Asia: The Neogene birds of Bulgaria and their paleoenvironmental and paleornithogeographical significance“ („Свързвайки Европа и Азия: Неогенските птици на България и тяхното палеоекологично и палеоорнитогеографско значение“).
Проучването обединява резултатите от палеонтологични изследвания през последните три десетилетия. От установените 17 находища 12 са от миоцена, а пет – от плиоцена. Най-богато на видове е късномиоценското находище Хаджидимово с пет таксона, следвано от Храбърско, Дорково и Муселиево с по три.
Сред откритията са първите европейски находки на птици носорози, едни от най-древните изкопаеми орли змияри, неогенски фазани, както и първите установени в България останки от щрауси, пауни, лебеди, соколи и чучулиги.
Особено значение има откриването на Euroceros bulgaricus – нов род и вид земна птица носорог, който представлява първата находка на представители на семейство Bucerotidae в Европа. Според учените това показва, че през късния миоцен тези птици са били разпространени на територията на Африка, Европа и Азия, докато днес семейството обитава Субсахарска Африка и Индо-Малайската зоогеографска област.
Сред значимите находки е и родопският орел змияр (Circaetus rhodopensis), определен като най-ранния известен изкопаем представител на тази група в света. Българският фазан (Phasianus bulgaricus) пък е най-ранната известна неогенска находка на същински фазани в Европа.
Изследването показва, че близо половината от установените птици са обитавали открити пространства. Сред тях са щрауси, земни птици носорози, соколи, орли змияри и чучулиги. Около една четвърт са били свързани с водни местообитания, а приблизително една осма – с горски среди.
Наличието на щрауси, пауни и земни птици носорози свидетелства, че през неогена по днешните български земи са съществували както открити саванно-степни пространства, така и залесени местообитания, посочват учените.
Водните птици също предоставят сведения за древната природна среда. Останките от лебеда Cygnus verae свидетелстват за съществуването на голямо езеро в Софийската котловина през плиоцена. Почти цялостен скелет на чайка, открит край Храбърско, показва наличието на голям вътрешноконтинентален воден басейн през ранния миоцен.
Според изследването Балканският полуостров е изпълнявал ролята на преходна биогеографска зона между Европа, Азия и Африка. Климатичните промени през късния миоцен и плиоцена, свързани със засушаване и разширяване на тревистите пространства, са улеснили разселването на различни групи птици.
Макар българските находки да представляват малък дял от световното разнообразие на изкопаемите птици, те имат съществено значение за изясняването на тяхната еволюция, разпространение и екологична история в Югоизточна Европа. Изследването е публикувано в том 55, брой 2 на списание Geologica Balcanica за 2026 г, отбелязват от музея.
/ВСР