Във връзка с това САЩ и Израел засилиха съвместните си военни учения и в последно време извършват полети над Ирак, за да отработят маневри за нанасяне на удари. Американският министър на отбраната Пийт Хегсет тази седмица е обсъдил с израелския премиер Бенямин Нетаняху новите удари, казаха за „Ню Йорк таймс“ официални представители на САЩ.
Мишените вероятно ще включват енергийната инфраструктура, ядрените обекти и арсенала от ракети и дронове на Ислямската република. Някои официални лица казват, че поредната мащабна серия от удари би могла да доведе иранската икономика до ръба на колапс и да принуди ръководството в Техеран да направи дипломатически отстъпки.
Все пак има основания да се подходи скептично към идеята, че една нова война би била по-успешна от продължилата от февруари до април първа фаза на интензивни американско-израелски удари. Тези атаки предизвикаха рязко повишаване на цените на енергията и инфлация по целия свят, подкопаха сигурността в Близкия изток и сериозно изчерпаха запасите на Пентагона от ракети за противовъздушна отбрана, отбелязва „Ню Йорк таймс“.
Освен това далеч не е сигурно, че президентът Тръмп ще одобри предприемането на нови удари. Американският лидер тази година многократно спираше реализацията на планове за подновяване на големите бойни операции, пише американското издание. Иранските власти се зарекоха, че този път ще отвърнат на удара и ще разширят обхвата на целите си отвъд търговските кораби и енергийната инфраструктура в региона, посочва вестникът. Техеран заплаши, че този път ще атакува центрове за данни и подводни интернет кабели.
Но военните командири на САЩ са готови да започнат по-мащабни операции в следващите дни, продължава „Ню Йорк таймс“.
Авионосна ударна група „Теодор Рузвелт“ напусна Сан Диего, Калифорния, миналата седмица и ще се присъедини към самолетоносачите „Джордж Х. У. Буш“ и „Джордж Вашингтон“ най-рано в края на октомври. Всяка ударна група включва и други бойни кораби, пренасящи щурмови хеликоптери и морски пехотинци. С пристигането на „Теодор Рузвелт“ в Близкия изток, за първи път от 2003 г. в региона ще бъдат разположени едновременно три американски самолетоносача, отбелязва изданието.
Освен това на борда на американските кораби в региона ще има общи 20 000 моряци и морски пехотинци, както и стотици самолети. Очаква се обаче „Джордж Вашингтон“ да се върне в базата си в малко след пристигането на „Теодор Рузвелт“.
Въпреки струпването на военни сили не е сигурно, че Тръмп ще даде зелена светлина за нови атаки дори и след изборите. Някои висши американски представители се опасяват, че арсеналът от оръжия за защита на американските бази в Близкия изток ще се изчерпи, отбелязва „Ню Йорк таймс“.
Други длъжностни лица, които подкрепят възобновяването на операциите, отбелязват, че иранската икономика продължава да отслабва и че една кратка, но интензивна серия от удари би могла да задълбочи проблемите на Техеран.
Иранската държавна телевизия вчера съобщи, че през последната нощ 7 петролни танкера в Ормузкия проток са претърпели поражения при ирански удари или при експлозии на мини, пише германският в. „Зюддойче цайтунг“. По четири от корабите са били нанесени удари, а другите три са се натъкнали на морски мини и са били извадени от строя.
От иранска гледна точка подобни съобщения показват, че дори армия, като тази на САЩ, не е способна да защити от нападения морския маршрут между Иран и Оман, както и че американския президент Доналд Тръмп не му се отдава да отвори протока против волята на иранците, отбелязва „Зюддойче цайтунг“.
Ръководството в Техеран в последно време засили ударите в протока и поради факта, че през септември износът на петрол от страните от Залива е достигнал нивата, поддържани преди началото на войната, продължава германското издание. Повишаването на износа на петрол от една се дължи на военноморските сили на САЩ, които направляват танкерите през Ормузкия проток чрез радиосигнал. А от друга страна – на факта, че Саудитска Арабия и Обединените арабски емирства (ОАЕ) са започнали да транспортират петрола си по други маршрути – чрез тръбопроводи до Червено море и Индийския океан.
Ормузкият проток остава зона на военни действия, въпреки че радарните станции, с които военноморските сили на Корпуса на гвардейците на ислямската революция (КГИР) по-рано следяха корабоплаването в района, са сериозно повредени от лятото. Сега революционната гвардия изпраща малки, невъоръжени плавателни съдове, които да търсят танкери, пише още „Зюддойче цайтунг“.
Смята се, че САЩ и Израел подготвят нови атаки срещу Иран след американските междинни избори през ноември. Според в. „Ню Йорк таймс“ предстои интензивна тридневна война, която трябва да отслаби иранската икономика до такава степен, че ръководството на страната няма да има друг избор, освен да направи исканите от САЩ отстъпки.
Няма почти никакъв напредък в преговорите за мирно споразумение, тъй като наред с Ормузкия проток остава неизяснен и въпросът за иранската ядрена програма. Правителството на Тръмп иска режимът в Техеран да предприеме определени действия, преди да отмени блокадата на иранските пристанища. Техеран от своя страна поставя вдигането на блокадата като условие за отварянето на Ормузкия проток.
Всяка от страните си мисли, че може да издържи по-дълго от другата при сегашното положение. В дългосрочен план обаче ситуацията е неприемлива както за САЩ, така и за Иран. Поради това конфликтът вероятно ще продължи с интензивни и по-малко интензивни фази, прогнозира „Зюддойче цайтунг“.
Въпреки самоуверената си реторика Иран страда изключително много от блокадата, международните санкции и последиците от войната. Всичко това поражда хиперинфлация и безработица, отбелязва изданието. САЩ от своя страна нямат почти никакви други възможности, освен преговори, водещи до решение, което да удовлетвори Иран, или предприемането на нови атаки, пише в обобщение „Зюддойче цайтунг“.
Британският в. „Гардиън“ се спира по-подробно на заплахите, отправени от Иран, че ще атакува петролни съоръжения, подводни кабели, центрове за данни и други обекти, ако САЩ и Израел подновят ударите си по Ислямската република. Това предупреждение бе отправено от Мохсен Резаи, секретар на Върховния съвет за национална сигурност на Иран.
Способността на Иран да организира подобни операции, включително и благодарение на всякаква неофициална помощ, оказвана от Китай или Русия, ще бъде ключов фактор за решението на САЩ дали да подновят войната, отбелязва изданието.
Мехди Мохамади, съветник на Мохамад Галибаф – хардлайнера, който ръководеше преговорите на Иран със САЩ за прекратяване на конфликта, посочи, че Тръмп и Нетаняху са постигнали принципно съгласие за атака, акцентира британското издание.
„Ние разглеждаме следващия конфликт като екзистенциална заплаха. Трета война в рамките на две години означава заплаха за съществуването ни. Нашата стратегия е „нулеви червени линии“, подчерта Мохамади, цитиран от „Гардиън“.