Разкопките край с. Велино през настоящия археологически сезон продължиха 10 работни дни, каза доц. Константин Константинов

Разкопките край с. Велино през настоящия археологически сезон продължиха 10 работни дни и бяха съсредоточени в един от секторите, където въздушната фотограметрия е дала най-добри резултати, каза за БТА доц. Константин Константинов от Шуменския университет. Разкопките бяха осъществени от 17 до 27 юли, финансирането бе осигурено от Националния исторически музей (НИМ), уточни той.
"Вече трета поредна година, със съдействието лично на директора на НИМ доц. д-р Бони Петрунова, работим този обект. Началото на проучванията поставихме през 2022 г. Тогава извършихме т. нар. недеструктивно археологическо проучване, с което съчетахме няколко метода в археологията, въздушна фотограметрия и геофизика, като на базата на получените резултати развихме първоначално сондажни, а в последствие и редовни археологически проучвания", каза доц. Константинов.
Той поясни, че тази година разкопките са съсредоточени в един от секторите, където въздушната фотограметрия е дала най-добри резултати. Още тогава показваше наличие на зидове и самите разкопки потвърдиха това, каза доц. Константинов. Той подчерта, че става дума за един доста голям обект. "Не можем да кажем дали е най-големият извънстоличен обект от Златния век, но става въпрос за обект между 120 и 140 декара, което е доста внушително като размери", отбеляза археологът.
"Самият обект е по права линия между Плиска и Кабиюк. Като времеви рамки можем да го поставим между втората половина на девети и втората половина на десети век. Съчетава в себе си и езичество, и християнство. Имаме от по-миналата година една варовикова плоча, с графити, на която има християнски символи и езически символи. Имаме рунически знаци и християнски кръстове. Нещо повече, дори имаме рунически знаци във времената на кръстовете, което показва, че първоначално там е властвало езичеството, християнството първоначално се е съчетало с него, преди да го измести напълно", каза още доц. Константинов.
Има две хипотези за характера на обекта - голямо средновековно селище или манастирски комплекс, коментира археологът. Той добави, че има много изображения на ботушчета, които са поклоннически символ. "Тоест това е било място за поклонение. Отделно от това за три сезона вече имаме повече от 10 кръстчета нагръдни, обикновено с разпятия, с Богородица, което пак насочва към култов обект, но все още не можем да бъдем категорични", каза доц. Константинов.
Той отбеляза, че с Ивайло Кънев, уредник в НИМ, са съръководители на разкопките на обекта, а Християн Узунов от Историческия музей в Исперих е зам.-ръководител. "Имаме проучени четири сгради и четири гроба, два от които детски. Правили сме анализи на погребенията. Единият погребан индивид е бил на 9 години, другият на 13. И двамата са починали от заболяване. Предположенията на колегите от София, които анализираха човешките кости, са, че вероятно били в роднинска връзка. Възрастните погребани индивиди са били на 40 и 50 години. Дали става дума за родов некропол не можем все още да кажем", отбеляза доц. Константинов.
Той добави, че на обекта са установени три сгради със заоблени ъгли. "Миналата година открихме две такива сгради, тази година открихме още една. Не е кръгла сградата, но е с извити ъгли. За съжаление тя попадна в неразкопан терен, тоест, като получим финансиране, ще продължим разкопките", поясни археологът. "Ние всяка година доста време нямаме никакво спокойствие ще работим ли или не", обобщи той.
"Обектът край с. Велино попада в две категории земи, половината е общинска земя - пасище, не се обработва, но другата част от обекта са обработваеми земи, те се обработват и се вадят камъни от градежи. На много места покрай обекта има изкарани камари камъни с 3-4 метра височина, които са от зидове. Всичко това се унищожава", отбеляза доц. Константинов.
Както БТА съобщи, археолози разкриха най-голямото извънстолично селище от Златния век на България край село Велино. Сред находките изпъква сграда със заоблени ъгли – рядкост за средновековната ни архитектура, заявиха от Националния исторически музей. "Екипите настояват за повече държавна подкрепа, за да продължи проучването на обекта, определян като ключов за българската идентичност", съобщиха от НИМ.
Оловен печат и две монети бяха открити от екипа, работещ този сезон на археологически обект № 41 във Външния град на Плиска, съобщи през август м.г. доц. Константин Константинов от Шуменския университет, ръководител на разкопките.