Различията в оперния свят на Европа и САЩ стават все по-видими, съобщи АП. Някои европейски продукции преоткриват творбите по нов начин, докато почитателите на традициите в Северна Америка и някои части на Италия са определяни като старомодни.
Постановката на "Сватбата на Фигаро" от Моцарт, представена на Залцбургския фестивал под режисурата на Мартин Кушей включваше голи сцени и борба с кокаинова зависимост. "Аида" от Верди, поставена от Дамиано Микелето за Държавната опера в Бавария, показа антивоенна демонстрация, на която Радамес припада вследствие на посттравматичен стрес. "Танхойзер" от Вагнер беше поставена от Тобиас Кратцер на фестивала в Байройт, Германия, с драг кралица, джудже и полицай в ситроен на паркинг пред "Бъргър Кинг".
Известен съм с подхода си, каза оперният режисьор Мартин Кушей. Според него никой не иска да гледа една и съща версия на "Фигаро". "Представленията трябва да се съобразят със съвременната аудитория."
Кшищоф Варликовски постави абсурдистки "Макбет", в който Лейди Макбет носи дреха със знак за радиоактивна защита. Режисьорът е доволен от липсата на зрителски гняв. "Не е лесно да избегнеш освиркванията, когато поставяш опера на Верди."
Питър Гелб, генерален мениджър на Метрополитън Опера в Ню Йорк, коментира: "Ние се интересуваме от режисьори, които искат да заинтригуват аудиторията ни, не да я скандализират." По думите на Кушей Гелб е имал интерес двамата да работят заедно по постановката на "Силата на съдбата". Впоследствие американската страна се е отказала заради режисьорския подход, включващ алюзии с 11 септември.
Чечилия Бартоли, италианско мецосопрано, изрази недоволство от минималистичния подход на германския режисьор Кшищоф Лой към операта на Глук "Орфей и Евридика": "Добрият режисьор уважава и разбира произведението. Новият поглед не бива да означава унищожаване на една пиеса."