Масовото разширяване на вятърните паркове в Северно море може да увеличи валежите над морето и да ги намали в някои крайбрежни райони на Северозападна Европа, пише сайтът Phys.org.
Проучването, направено от екип от Центъра „Хелмхолц“ за изследване на крайбрежните системи, е публикувано в списание Communications Earth & Environment.
Учените са използвали високорезолюционен регионален климатичен модел, за да симулират различни сценарии за разширяване на вятърната енергетика в Северно и Балтийско море, а анализът се основава на метеорологични данни за периода 2008–2017 г.
За целите на изследването е разгледан и нарочно екстремен сценарий, при който всички зони, определени като потенциални за вятърни паркове в Северно и Балтийско море, са максимално застроени. Така моделираната мощност значително надхвърля обсъжданата от Европейския съюз цел от 300 гигавата морска вятърна енергия до 2050 г.
Според симулациите вятърните турбини извличат част от кинетичната енергия на въздушния поток и увеличават турбулентността в атмосферата. Това засилва обмена между различните атмосферни слоеве и може да доведе до издигане, охлаждане и кондензация на влажен въздух, а оттам и до образуване на облаци и валежи над районите с вятърни паркове.
В същото време промяната в преноса на влага може да остави по-малко водни пари за валежи над сушата. В части от Дания, Германия, Нидерландия и Великобритания моделът показва потенциално намаляване на крайбрежните валежи с до 15 процента.
Учените подчертават, че става дума за резултати от климатични симулации, а не за прогноза за конкретни метеорологични събития. Екстремният сценарий е избран, за да могат потенциалните атмосферни ефекти да бъдат откроени по-ясно.
Според изследователите резултатите могат да бъдат от значение за бъдещото морско пространствено планиране и за координацията между държавите около Северно море. Предстои да бъдат проучени по-подробно ефектите от различната гъстота, големина и разположение на вятърните паркове, както и въздействието им върху океана и морските екосистеми.