РЕМО „Етър“ реализира филм със заглавие „Как се прави кремъчен пищов“.


Регионален етнографски музей на открито „Етър“ (РЕМО „Етър“) реализира филм със заглавие „Как се прави кремъчен пищов“. Произведението е изработено по проект „Тюфекчийството в дигиталния свят“, реализиран от музея и финансиран от Министерството на културата. Това съобщиха за БТА от културната институция. 
Продукцията разказва за занаята тюфекчийство (оръжейничество). От филма, който е с продължителност малко над 16 минути, научаваме, че производството на огнестрелни оръжия на Балканите датира от 15-и до 16-и век, но истински разцвет тюфекчийството (оръжейничеството) достига през XVIII век, когато се създават много образци на оръжия. Някои от тях са нeнадминати по технологична изработка и украса, посочват от музея. 
Във филма участват трима майстори, чиито умения са необходими за изработването на огнестрелни оръжия. Ивелин Вощански от град Ветрен е ножар и ковач, който работи с дамаска стомана. Димитър Мирчев от Батак е тюфекчия и представя изработка и ремонт на старинно оръжие. Илия Петков от Плевен е майстор по художествено леене на метали и изработка на детайли за кремъчен и капсулен механизъм. Той е и бижутер.
Проектът „Тюфекчийството в дигиталния свят“ представя материално културно наследство – инструменти, суровини за изработка и готови предмети, и нематериално културно наследство – техники, технологии и умения на практикуващите занаята в наши дни. Той има за цел да провокира интерес към съхраняването и популяризирането на занаятите в риск. Чрез този проект се дигитализира културно наследство. Използват се движими културни ценности (ДКЦ) и нематериално културно наследство, свързани със занаята тюфекчийство (оръжейничество) и съхранявани във фонда, научният и фотоархивът на РЕМО „Етър“, допълват от институцията.
„Документирането чрез видео на това как се изработва кремъчния пищов показва колко трудоемка и сложна е този вид работа, която в миналото ангажира поне трима майстори. Дава се възможност да погледнем на  ръчното огнестрелно оръжие не само като символ на господство, а и като пазител на неговия притежател, скъпа и естетически издържана вещ, която показва социалното положение на собственика. Посетителите на „Етър“ ще имат възможност да гледат филма и да опознаят още по-добре миналото, представено в единствения у нас музей на открито“, каза за БТА Тихомир Църов, експерт връзки с обществеността на институцията. 
От РЕМО „Етър“ допълват, че филмът е създаден от екип Росица Бинева и Дамян Христов – уредници в РЕМО „Етър“, организация, концепция и текст, Илко Груев – „Инфоз“ ЕООД, заснемане и видеомонтаж, Венета Асенова – редактор, Иван Драголов – музика и Георги Георгиев – дикторски глас.
Регионалният етнографски музей на открито „Етър“ в Габрово е създаден от Лазар Донков и отваря врати през 1964 година като Етнографски парк музей. Институтът е център за проучване на традиционната култура на балканджиите - от прединдустриалното общество до най-ново време. Там се пресъздават редица обичаи и традиции от българския календар във възстановки. В музея „Етър“ работи екип от 70 служители. Тази година институцията ще навърши 60 години.

София

The Prodigy идва в София това лято

Британските легенди на електронната музика от The Prodigy се завръщат в България на Vidas Art Arena в София, информират организаторите...

София

Пея за любов, тя е най-хубавото чувство, което човек може да изпита, каза певицата Камелия Тодорова на концерт в София

Обикновено пея за любов. Смятам, че това е най-хубавото чувство, което човек може да изпита, каза певицата Камелия Тодорова, която...

Вашингтон

Съвременните ябълки продължават да еволюират, показва изследване

Съвременните сортове ябълки продължават да еволюират благодарение на постоянния обмен на гени с дивите си предци, а не са „завършен...

Търговище

С тържествен концерт спектакъл в Търговище честваха 180 години от началото на светското образование в града

С тържествен концерт спектакъл в Търговище честваха 180 години от началото на светското образование в града. Озаглавен „180 години знание...

София

През всичките 35 години „Литературен вестник“ остана свободен, каза главният редактор Амелия Личева

През всичките тези години ние продължаваме да сме свободни. Това каза главният редактор на „Литературен вестник“ Амелия Личева по повод...

Рим

Археолози използваха изкуствен интелект, за да генерират изображение на жертва от Помпей

Археолози в Помпей за първи път са използвали изкуствен интелект (ИИ), за да реконструират външния вид на една от жертвите...