Римските терми във Варна „влязоха“ в песента „Привет“ от новия албум на Стефан Вълдобрев


Римските терми във Варна влязоха в записите на новия проект на Стефан Вълдобрев и „Обичайните заподозрени“ – „Акустиката на България“. Неговата реализация започна вчера в Солницата в Провадия и продължава със „запечатване на звуци“ в 25 обекта в страната, които са свързани с личната и творческа биография на музиканта. 
Все едно се връщам в детството си, каза пред БТА Стефан Вълдобрев. Сподели, че има много роднини във Варна от страна и на двамата си родители, и е прекарвал в града летните ваканции на морето. „Специално на термите идвахме редовно, защото единият ми братовчед беше екскурзовод. Това е един детски спомен, малко заличен в годините, и сега преоткрит отново. Няма по-точно и по-естествено място във Варна, където да запишем песен от проекта „Акустиката на България“, дори не съм си помислял за друго – това е мястото“, каза артистът.
Музикантите записаха в Римските терми части от песента „Привет“, която според Вълдобрев ще бъде първата в бъдещия албум. В една подземна галерия бяха „уловени“ тонове на барабани, соло китара, акустична и бас китара, както и вокали. Всички членове на „Обичайните заподозрени“ - Стоян Янкулов-Стунджи, Иван Лечев, Мирослав Иванов, Веселин Веселинов-Еко и Стефан Вълдобрев изпяха важна част от песента, в която се казва „Ние сме вечните диви цветя, захвърлени някъде накрай света, между хаоса и реда, но истински и различни“. „Привет“ ще бъде записвана и на други места, като композиторът си представя, че те ще бъдат по-скоро на открито, защото в нея „се препуска“ и има много движение.  
Римските терми във Варна са най-голямата антична обществена сграда на територията не само на България, но и на Балканския полуостров, и четвъртите по големина в европейската провинция на Римската империя, каза за БТА главният уредник на обекта Ася Стефанова. Построени са в края на II и началото на III век на площ малко над 7 хиляди квадратни метра и са едно наистина грандиозно съоръжение. По думите й именно мащабът най-много впечатлява посетителите. В миналото термите са били покрити и са достигали височина двадесет и два метра. 
Съществували са и са се ползвали активно в рамките на сто години – до края на III век. Освен чисто утилитарната си функция, те са имали и важна обществена роля. В най-голямата зала, т.нар. палестра, която е запазена, са се провеждали срещи, разговори, игри и забавления. Със западането на Римската империя, поддръжката на мястото е станала трудна. С част от строителния материал на близко разстояние са изградени по-малки терми, които също могат да се разгледат от посетителите.  
За нас е чест, че сме един от обектите от много богатото ни културно-историческо наследство, избран за проекта „Акустиката на България“, добави Ася Стефанова. Според нея посланието, което носят артистите, е много смислено и лесно ще достигне до публиката. 
Записите продължават в Двореца в Балчик и Текето в Оброчище. БТА е основен медиен партньор на проекта.

София

The Prodigy идва в София това лято

Британските легенди на електронната музика от The Prodigy се завръщат в България на Vidas Art Arena в София, информират организаторите...

София

Пея за любов, тя е най-хубавото чувство, което човек може да изпита, каза певицата Камелия Тодорова на концерт в София

Обикновено пея за любов. Смятам, че това е най-хубавото чувство, което човек може да изпита, каза певицата Камелия Тодорова, която...

Вашингтон

Съвременните ябълки продължават да еволюират, показва изследване

Съвременните сортове ябълки продължават да еволюират благодарение на постоянния обмен на гени с дивите си предци, а не са „завършен...

Търговище

С тържествен концерт спектакъл в Търговище честваха 180 години от началото на светското образование в града

С тържествен концерт спектакъл в Търговище честваха 180 години от началото на светското образование в града. Озаглавен „180 години знание...

София

През всичките 35 години „Литературен вестник“ остана свободен, каза главният редактор Амелия Личева

През всичките тези години ние продължаваме да сме свободни. Това каза главният редактор на „Литературен вестник“ Амелия Личева по повод...

Рим

Археолози използваха изкуствен интелект, за да генерират изображение на жертва от Помпей

Археолози в Помпей за първи път са използвали изкуствен интелект (ИИ), за да реконструират външния вид на една от жертвите...