Романът „Око“ разказва историята на три жени, каза на представянето му Мария Касимова-Моасе на Празниците на изкуствата „Аполония“ в Созопол

Мария Касимова-Моасе представи романа си „Око“ на Празниците на изкуствата „Аполония“ в Созопол. Книгата разказва историята на три жени – майка, любима и дъщеря, свързани с един мъж, като личната история се преплита с историческите пластове на България през десетилетията.
„Много ме вълнува по принцип идеята и темата за паметта – това, което помним, и защо помним точно това, което помним, защото не избираме какво да помним“, каза Касимова-Моасе. По думите ѝ хора, преживели едни и същи събития, могат да ги помнят по съвсем различен начин. „Някой, който ме вижда, казва: „Да знаеш, аз как те помня...“ -  разказва някаква история, в която аз, ей Богу, изобщо не смятам, че съм участвала, но аз съм главен герой там в неговата история. И със сигурност това се е случило“, разказа писателката.
Тя посочи, че именно затова за нея е важно да се „запечатват“ малките моменти и да се споделят. „Живеем много бързо“, каза Касимова-Моасе, като отбеляза, че не изпитва болезнена носталгия по миналото. Тя уточни, че много харесва това време.
В „Око“ паметта е свързана и с личната ѝ история. Идеята за романа се е оформяла дълго време, като първоначално писателката е искала да разкаже историите на три жени и връзката им с един мъж, но не е намирала ключа, който да ги обедини.
През 2024 г. тя отделя време, за да започне да пише. „В писането, както казват хората, ако нямаш дисциплина, талантът ти е просто един лош навик“, каза Касимова-Моасе. Тогава обаче в семейството ѝ се случва тежко събитие, което променя посоката на работата ѝ. Налага се тя да пътува с дъщеря си до Истанбул заради необходимостта от медицинска помощ за окото на детето.
„Животът каза: „Така ли? Ще седиш да си пишеш? Я сега се върни малко в реалния живот“, разказа авторката. Пътуването и преживяното в Истанбул впоследствие се превръщат в рамката, която обединява историите на трите героини.
Касимова-Моасе подчерта, че тази част от романа е свързана с личната ѝ биография, но след включването ѝ в книгата тя вече се превръща в художествен текст. Мислех за това, че спасихме окото. Ако аз можех да жертвам тази книга, за да не бяхме преживели това – нямаше да е важна нито книгата, нито писателската ми кариера. Важното е детето да е наред, каза тя.
Сред важните мотиви в романа са знаците, които свързват настоящето с паметта за близките. Касимова-Моасе разказа за регистрационния номер 7722, който е бил номерът на автомобила на баща ѝ, както и за часовника му, който тя носи.
„Като дъщеря, загубила любимия си баща, когото под формата на пъзел възстановявам вече 40 години, бях 16-годишно момиче, когато той си тръгна, търся някакви връзки с него, някакви знаци“, каза тя. Всеки път, когато види числото 7, го приема като знак от баща си и като нещо хубаво.
В Истанбул тя вижда автомобил с номер 7722 непосредствено пред болницата, в която трябва да бъде лекувана дъщеря ѝ. По-късно забелязва и надпис „Сета“ върху сграда – името на майка ѝ. „Вярвам в науката, в медицината, в тези неща, имам причинно-следствени връзки в главата си, логическо мислене за нещата, но да – затова е и „Око“, разказа авторката.
Заглавието според нея се оказва най-точната дума за романа, защото става дума не само за медицинския проблем, а за способността да се види онова, което преди не е било забелязано. „С него виждаме неща, които досега не сме видели. Не сме искали да видим неща, които не са ни се разкривали – неща отвъд видимото, неща, от които ни е срам, които сме искали някак си да прикрием“, каза Касимова-Моасе.
По думите ѝ писането на романа е изисквало различен подход към всяка от трите героини. „Трябваше да бъда една, да живея с нейния разказ. Написах я, след това дишам, почивам, пия вода, разхождам се, чета други неща, ставам втората и след това ставам третата“, разказа тя. Според нея читателят може дори да проследи историята на всяка от героините поотделно, но преплитането им е нейно съзнателно решение.
Това е една забележителна книга, разказана по един красив и щедър начин, каза писателят и главен редактор на издателство „Сиела“ Захари Карабашлиев, който бе модератор на събитието. Той допълни, че завижда на хората, които тепърва ще се потопят в историята на книгата. 
Празниците на изкуствата „Аполония“ се провеждат от 1984 г. Организатор е Фондация „Аполония“, създадена през 1991 г. Ежегодно сцените на „Аполония“ в Созопол привличат стотици артисти и хиляди любители на изкуството от България и света. Фестивалът има за цел да съхрани културните традиции, както и да подкрепи нови таланти в областта на различните видове изкуства. Тази година в програмата са включени над 70 събития от областта на музиката, театъра, литературата, киното и изобразителното изкуство. БТА е медиен партньор на събитието.