С връчване на награди и прожекция на отличените филми закриват тази вечер фестивала "Златен ритон" в Lucky Дом на киното в Пловдив

С връчване на награди и прожекция на отличените филми закриват тази вечер фестивала на българското документално и анимационно кино „Златен ритон” в Lucky Дом на киното в Пловдив. В конкурсната програма участваха 37 документални и 16 анимационни филма.
Членовете на журито сме хора с различия в експертизата, което е много ценно, защото във всеки филм има много аспекти, през които трябва да се погледне като сценарий, режисура, операторско майсторство, музика, художествено оформление и рисунък в анимационното кино. Това каза в интервю за БТА председателят на журито, писателят, общественик и предприемач Радослав Бимбалов. Негови колеги в журирането бяха професорът по История на изобразителното изкуство, декан на факултет Изобразителни изкуства на Академия за музикално, танцово и изобразително изкуство „Проф. Асен Диамандиев“, Пловдив, Галина Лардева, специалистът в областта на балканските филмови изследвания Гергана Дончева, операторът и режисьор Николай Стефанов и създателят на проекта за анимационен сериал „Вихра и Златната ябълка“ и основател на Студио „Змей“ Димитър Петров. По думите на Бимбалов решенията за наградите са взети след доста сериозни дискусии, без прибързани решения. Отдадохме на всеки филм нужното внимание и уважение, защото всеки филм в тази селекция представлява сериозен творчески труд, излязъл от сърцето и главата на хората и техните умения и старание, подчерта председателят на журито. Той се занимава професионално със създаването на филмови продукции, следи как се развива документалното и анимационното кино в България и смята, че тенденциите са видимо положителни. „Имаше огромен брой дебюти на фестивала, при това качествени, с добри примери за силна творческа работа и умения, които се бореха наравно с нещата на утвърдени кинематографи, документалисти и аниматори“, каза Бимбалов. По думите му идва младо поколение, което не просто няма да засрами старите, а ще вдигне нивото в следващите години и на фестивала.
Темите във филмите се припокриват и при младите и при утвърдени творци, защото важните теми, по които си струва да се създава памет, са общочовешки и стават все по-важни, подчерта писателят. В българския контекст те може да са свързани със социалното неравенство. Бимбалов забелязва и линията да се търсят истории, които създават нов контекст на миналото и откриват истории, "на които не сме обръщали внимание или са били замитани под нечий килим". В някои документални творби, замахът е сериозен и се прескача в държави, езици, свързване на съдби на хора, посочи Бимбалов. По думите му документалното кино създава памет и прокарва мостове между поколения и хора със сходни съдби. 
"Всеки член на жури се опитва да гледа дистанцирано, професионално, той е малко по-взискателен от зрителя. Много от филмите на моменти извадиха повече зрителя в мен и това беше хубаво, защото потъвах във филма. За миг изпусках лупата, с която трябваше да гледам като представител на жури, но това означава, че филмът работи и наистина те грабва достатъчно сериозно", разказа писателят. Според него при документалното кино тези филми, които успяват да те вкарат в историята, така че да се почувстваш все едно си част от нея, колкото и да е далечна за теб, означава, че документалистът си е свършил работата и той самият е успял да се вплете в самата история и заедно  с него ти като зрител.
Според председателя на журито документалното кино изисква много време и средства, но преди всичко е нужна история, която да бъде разказана. При избора на отличени филми журито търси три основни аспекта, на която всяка творба трябва да стъпи, без значение дали е документална, или анимационна. Първият е показва ли се на публиката история, която е честна, откровена и интересна. Следващата стъпка е как е разказана тази история, дали е представена по начин да влезеш в нея или те дистанцира, или отегчава. Третото, са използваните филмови похвати - кинематографски при документалното и художествен при анимационното кино. За щастие, имаше филми в селекцията, които отговорят и на трите критерия и те съвсем логично ще бъдат отличените, коментира Бимбалов.
Според него време и пари са особено валидни при анимацията, защото тя е скъпо изкуство. Това е основната причина тази част от фестивала да не е толкова равностойна на документалната, коментира Бимбалов. По думите му си личи, че филмите, които са успели да намерят повече средства за изпълнение, имат предимството да са с по-високо качество, което не винаги е свързано с умението на аниматорите, а с условията време и пари. В България школата е много сериозна, български аниматори работят от години по международни проекти, много са добри, търсени са навън, каза председателят на фестивалното жури. По думите му анимационното кино, за щастие, има по-лесен живот извън киносалоните, защото то бързо хваща аудитория, бива споделяно в социалните мрежи и е в по-кратък формат.
Хубавото е, че организаторите на "Златен ритон" в лицето на Националния филмов център имат желание да развиват фестивала и той да се модернизира и да става все по-достъпен и мащабен и да предизвиква по-голям интерес сред публиката на Пловдив, каза още Бимбалов и допълни, че и занапред ще помага за това.
Журито на фестивала присъжда награди за документален и анимационен филм. За всяка категория се връчва "Златен ритон" за най-добър филм, награда на Община Пловдив, специална награда на журито, както и отличия за сценарий, режисьор, операторска работа, художник-постановчик, композитор и дебют.