Североизточна България има принос към Априлското въстание, смята д-р Николай Тодоров, директор на Регионален исторически музей – Силистра

Североизточна България също има принос към Априлско въстание, макар и непряко чрез масови въстанически действия, а чрез участие в чети и по-късно в Българското опълчение. Това каза по време на представянето на новия брой на списание ЛИК на БТА д-р Николай Тодоров, директор на Регионален исторически музей – Силистра.
По думите му в историческия разказ акцентът традиционно пада върху четирите революционни окръга, но често се пропуска ролята на четите на Христо Ботев и Таньо войвода, които преминават в българските земи през май 1876 година и участват в заключителния етап на въстанието. Сред участниците в тях има и хора от селища в днешния Силистренски регион.
„Събитията показват, че дори и извън основните огнища на въстанието е имало готовност за участие“, посочи Тодоров. Той отбеляза, че макар да съществуват данни за предполагаеми стотици подготвени съмишленици в региона, тези числа по-скоро отразяват надеждите на организаторите, отколкото реално мобилизирани участници.
Историкът подчерта, че значителен брой хора от Североизточна България по-късно се включват в Българското опълчение по време на Руско-турска война. „Войната нямаше да се случи без въстанието и неговото кърваво потушаване“, допълни той.
По думите му съмишленици на революционната кауза е имало най-вече сред младите хора, като средната възраст на участниците е около 21 години. „Това е най-радикално настроената част от обществото, която съзнателно избира пътя към освобождението“, каза още Тодоров.
Като пример за деец, свързан със Силистра, той посочи учителя Тодор Пеев, който е бил активен участник във вътрешната революционна организация и създава комитет по време на престоя си в крайдунавския град.
Днес споменът за него е по-скоро избледнял, въпреки че улица в Силистра носи неговото име, отбеляза още историкът.