Скелет на динозавър с прякор „Джоди“ отива на търг в „Сотбис“

Скелет на динозавър с прякор „Джоди“ отива на търг в „Сотбис“ (Sotheby's), съобщи Асошиейтед прес. Древната вкаменелост прилича на тиранозавър, но всъщност е негов далечен роднина, чието съществуване бе потвърдено наскоро след дългогодишни научни спорове. Този по-малък и по-пъргав хищник, наречен нанотиранус, е изложен във фоайето на централата на аукционната къща преди търга, насрочен за 27 октомври.
С височина два метра и дължина близо шест метра редкият фосил е един от едва трите известни скелета от този вид.
Вкаменелостта е представена като „най-пълния“ скелет на нанотиранус, съществуващ в момента. Запазени са близо 70 процента от скелета, включително целия череп и челюстта с около 50 зъба, казва Касандра Хатън, ръководител на отдела за наука и естествена история в „Сотбис“.
Фосилът носи името на Джоди Пиърсън – животновъд от Монтана, която го открива в земите си през 2019 г. Намирането и разкопаването му са проследени в документалната поредица на „Дискавъри чанъл“ (Discovery Channel) Dino Hunters („Ловци на динозаври“) през 2020 г.
„Джоди“ е открит на около 13 километра от мястото, където през 2006 г. е намерен фосилът, известен като „Борещите се динозаври“. Този прочут екземпляр, наричан „Кървавата Мери“ (Bloody Mary), се счита за почти напълно запазен. Той се съхранява в Музея на природните науки на Северна Каролина и не е предназначен за продажба, отбелязва Асошиейтед прес. Третият скелет на нанотиранус се намира в Музея за естествена история „Бърпи“ в Рокфорд, Илинойс.
Обществото по палеонтология на гръбначните животни призова значими фосили като „Джоди“ да бъдат излагани публично в музеи и други научноизследователски институции, вместо да бъдат продавани на частни лица. Хатън обаче казва, че ако не бяха професионалните ловци на динозаври, светът може би никога нямаше да научи за съществуването на нанотиранус.
„Тези хора играят ключова роля за науката“, посочва тя. „Нямаме достатъчно университети и музеи, които да извършват разкопки и полеви проучвания. Крайно необходими са ни частни изследователи, които инвестират собствени средства, за да вършат тази работа“, обяснява Хатън.
Стюарт Сумида, президент на обществото и професор по биология в Калифорнийския щатски университет в Сан Бернардино, не е съгласен. „Нито едно научно изследване, подложено на експертна оценка, не може да бъде публикувано въз основа на образци, които не са обществено достояние“, казва той. „Веднъж попаднали в частни ръце, те никога повече не могат да бъдат изследвани, а поколения наред – както деца, така и възрастни – никога повече няма да ги видят“, изтъква той.