Според Иво Димчев единствената мярка за успеха е дали можеш да повлияеш на хората

Единствената мярка за успеха е дали можеш да повлияеш на хората, дали можеш да ги променяш, дали те те разбират и това, което разбират, има значение за тях, каза певецът и артист Иво Димчев по време на срещата „Цената на успеха“ в рамките на 42-рото издание на Празниците на изкуствата „Аполония“. Модератор на разговора бе журналистът Васил Христо. 
Димчев разказа историята на един от най-разпознаваемите предмети от спектакъла му „Лили Хендел“ – шишенцата с негова кръв, които започва да продава като част от пърформанса. По думите му идеята е била свързана с относителността на цената на човешкия живот и на човешкото тяло и с възприемането на тялото като произведение на изкуството.
„Кръвта, извадена от контекста на „Лили Хендел“, няма никакъв смисъл“, каза той. Цената на шишенцето с кръвта му е варирала, като той си спомня, че най-високата е достигала около 50 евро в Румъния. Според него с годините „поскъпва“ не толкова самата кръв, колкото името му, натрупаният опит и материалът, който стои зад него като артист. Той разказа, че след „Лили Хендел“ започва активно да пътува по света и с други свои спектакли.
Димчев коментира и отношението си към проекти, които на пръв поглед могат да бъдат възприети като провокация. Той даде пример с участието на Сашка Васева в оперен концерт, който организира преди години, както и с творчеството на Джорджано.
„За мен това са много сериозни неща“, каза Димчев. По думите му той вижда художествена стойност там, където други могат да видят единствено скандал или провокация. Според него дори така нареченото „фалшиво пеене“ може да съдържа сложност и красота, която не се забелязва, ако човек гледа единствено през установените норми.
За него границата между „високо“ и „ниско“ изкуство зависи най-вече от контекста. „Контекстът е за мен единственото нещо, което определя високото и ниското“, каза артистът. Той допълни, че винаги го е интересувало да работи едновременно с това, което се приема за високо, и с онова, което е определяно като ниско, като дава възможност на двете да се срещнат.
Димчев призна, че участието му в телевизионния формат „Като две капки вода“ е било „огромен компромис“ от естетическа гледна точка. Той обаче го определя и като полезен опит, защото го е сблъскал със собствените му граници и му е дал възможност да работи в условията на дисциплина.
„Аз обичам по някакъв начин да подривам и да предавам собствените си концепции и правила“, каза той. Според него артистът трябва да поставя под съмнение собствените си норми и ценности, защото те са относителни и самият човек ги създава.
На въпрос какво не би направил на сцената независимо от цената, Димчев отговори: „Не бих наранил някого или себе си. Това е единственото нещо, което не бих направил умишлено.“
Той говори и за промяната в собственото си сценично поведение. Ако в миналото е използвал по-крайни средства, днес не вижда необходимост от тях.
„Сега не бих го направил. Нямам нужда от това“, каза той. По думите му чрез текстовете, поезията и музиката може да стигне до хората по „по-чист“ начин, без да ги затваря в една крайна интерпретация, която може да бъде възприета като агресия.
Димчев призна, че в момента изпитва желание да се отдалечи от зрелищността и да даде повече пространство на самата музика. „Мисля, че музиката губи от това. И ми се иска да създавам повече пространство за музиката, отколкото за партито“, каза той. По думите му реакцията на публиката, която се превръща в „жив организъм“, може да бъде красива и дори дионисиева, но за него е по-важно това усещане да се случва вътре в човека.
„Искам да дам възможност на хората и на себе си просто да потънем по-надълбоко в съдържанието, в музиката, в мелодиите, в текстовете“, каза Димчев.
Той определя именно връзката, която се създава чрез изкуството, като най-съществения белег за успех. Според него популярността, разпознаването на улицата и желанието на хората да се снимат с него не са мерило за успех.
Димчев разказа и за поредицата от около 400 концерта, които е направил по домовете на хората по време на пандемията от COVID-19. За него тези срещи са били не само начин да продължи да общува с публиката, но и възможност да открие нов визуален и драматургичен контекст за собствената си музика.
„Ако аз изпея „Отварям очи“ или „Леден дъжд“ в твоя хол или в твоята кухня, тази песен ще има абсолютно различно значение“, обясни той. Димчев определя този период като един от най-интересните си творчески етапи. Понякога е имал по три концерта на ден в различни части на София и е заснел почти всички тези срещи.
Сред най-запомнящите му се случки е концерт за 16-годишен рожденик, който не познавал творчеството му. Докато Димчев пеел в хола, момчето и неговите съученици останали в кухнята с гръб към него и продължили да разговарят. „За мен това беше страхотна ситуация. Така, чисто театрално“, разказа той.
Димчев каза още, че не се страхува от това да покаже нещо ново, ако то придобие стойност за него. „Ако нещо е в мен и аз не съм го показвал, аз просто още не съм го видял“, каза артистът.
Той определя музиката като пространство, в което може да се срещне със себе си. Според него в песните и мелодиите има подсъзнателни пластове, до които самият той няма непосредствен достъп, но които може да изрази чрез музиката.
„Когато пея, аз се чувствам по-безопасно. Музиката създава това безопасно, красиво пространство, в което нещата, които са много трудни за изговаряне и споделяне, са много по-лесни“, каза той.
Следващото му предизвикателство е свързано с музика, която досега не е издавал. Димчев подготвя албум с около 20 песни, писани през годините, включително в САЩ, които иска да представи в нови аранжименти. „Това е много красива музика и красиво съдържание, което заслужава да бъде извадено на бял свят“, каза той.
Празниците на изкуствата „Аполония“ се провеждат от 1984 г. Организатор е Фондация „Аполония“, създадена през 1991 г. Ежегодно сцените на „Аполония“ в Созопол привличат стотици артисти и хиляди любители на изкуството от България и света. Фестивалът има за цел да съхрани културните традиции, както и да подкрепи нови таланти в областта на различните видове изкуства. Тази година в програмата са включени над 70 събития от областта на музиката, театъра, литературата, киното и изобразителното изкуство. БТА е медиен партньор на събитието.