Световният фестивал на анимационния филм припомни за режисьорката Лоте Райнигер и нейния филм „Приключенията на принц Ахмед“

Световният фестивал на анимационния филм припомни за режисьорката Лоте Райнигер по повод 100-годишнината от излизането на екран на нейния пълнометражен филм „Приключенията на принц Ахмед“. За авторката и за ползваната от нея силуетна техника говори Андреа Бауер от Германия - член на международното жури на 22-рото издание на форума, което се провежда до 6 септември във Фестивалния и конгресен център във Варна. 
Премиерата на „Приключенията на принц Ахмед“ е на 3 септември 1926 г. В сюжета Райнигер използва приказки от „Хиляда и една нощ“. Анимацията ѝ е повлияна от древни китайски силуетни техники, отбеляза Бауер. Според нея работата на германската режисьорка е важна, защото съчетава светлина, сенки и движения с много внимателно изрязани силуети, което дава основа на стил в киноизкуството. Произведението ѝ е ръчно, но продължава да вдъхновява млади хора дори и днес, във времето на дигиталните технологии, подчерта Бауер. 
Припомни, че Лоте Райнигер е била само на 26 години, когато излиза „Приключенията на принц Ахмед“, признат за най-стария оцелял пълнометражен анимационен филм в света, въпреки че за първа пълнометражна анимация често е представяна „Снежанка и седемте джуджета“ на Уолт Дисни, която е от 1937 г. 
Райнигер работи по лентата три години заедно с много малък екип. Героите се движат по метода „стоп моушън“, при който се снимат кадър по кадър с леко преместване. Фигурите се поставят върху стъклена плоскост, осветена отдолу, а камерата е отгоре, като процесът е бавен, за една минута филм са нужни повече от хиляда кадъра. Голямо постижение са фоновите изображения и усещането за дълбочина във филма. 
По повод 100-годишнината от премиерата на „Приключенията на принц Ахмед“ Андреа Бауер представи на фестивала във Варна специална програма, посветена на наследството на Лоте Райнигер, озаглавена „Нови поколения в силуетна анимация“.
Бяха прожектирани 11 филма на студенти от Европа и Азия, създадени по време на тематична работилница в университета в Потсдам. Водещата отбеляза, че те са в различна стилистика и в тях се вижда как се развива киноезикът на светлини и сенки, дори в дигиталната анимация. За нея е било особено интересно, че съвременни автори се връщат към силуетната анимация, като я ползват за широк диапазон от теми и истории, включително документални, исторически и политически.