Създаването на нови форми е това, което ме очарова, казва скулпторът Арналдо Помодоро, от чието рождение се навършват 100 години

Създаването на нови форми е това, което ме очарова, казва пред изданието Sculpture през 2005 г. италианският скулптор Арналдо Помодоро, от чието рождение днес се навършват 100 години.
Емблематични за творчеството му са големите бронзови сфери с пукнатини и кухини, които Помодоро описва като символ на неспокойствието и объркването в съвременния живот. Произведенията му са разположени в обществени пространства - площади, паркове, музеи в различни градове по света, сред които Рим, Париж, Ню Йорк, Копенхаген и милиони хора ги разглеждат всяка година. Помодоро е смятан за един от най-влиятелните съвременни скулптори в света, отбелязва електронното издание на „Вашингтон пост”.
Една от най-известните творби на италианеца е създадена през 1966 г. за Световното изложение в Монреал, Канада. С нея той поставя началото на серията си от монументални произведения „Сфера в сфера” с тази форма, припомня АФП. Една от тях е поставена пред сградата на Общото събрание на Организацията на обединените нации (ООН) в Ню Йорк, а друга - в централния двор на Ватиканските музеи.
През 1996 г. ООН получи като подарък от Италия сфера, дело на Арналдо Помодоро, чийто диаметър е 3,3 метра. Според ООН произведението символизира настъпването на новото хилядолетие. Авторът го описва като „гладка външна обвивка, пробита от сложни вътрешни форми“ и „обещание за възраждането на един по-спокоен и по-малко разрушителен свят“.
Сферата, поставена във Ватикана, има вътрешен механизъм, който се върти от вятъра. „В творчеството си показвам пукнатините, ерозиралите части, разрушителния потенциал, който се проявява в нашето време на разочарование“, казва Помодоро, цитиран от АФП.
Други от сферите, дело на италианеца, се намират в музеи по целия свят, а пред сградата на Министерството на външните работи на Италия е произведението, създадено от Помодоро през 1966 г. за Световното изложение в Монреал. 
Арналдо Помодоро е роден в района на Монтефелтро на 23 юни 1926 г. Майка му е шивачка, а баща му често сменя професиите. По-малкият брат на Арналдо - Джорджо (Джо) Помодоро (1930—2002), също е скулптор.
През 1941 г., по време на Втората световна война, семейството се премества в Пезаро. Арналдо Помодоро учи за геодезист, но също помага за сценографията на местна театрална трупа и усвоява техники за обработката на злато. Казва, че е обмислял идеята да стане архитект, пише „Вашингтон пост”.
„Техническите задачи ме отегчават до смърт. Това, което ме очарова, е създаването на нови форми“, казва Арналдо Помодоро през 2005 г. „Многократно съм се опитвал да работя с архитекти, за да реализирам проектите си, защото техническите решения не ме интересуват“.
Последиците от Втората световна война оказват влияние върху Арналдо Помодоро както в ранната му кариера на инженер, така и по-късно, когато се преориентира към скулптурата, отбелязва американското издание. С дипломата по геодезия от Техническия институт за геодезисти в Римини той се присъединява към екипите, които са ангажирани с възстановяването на последствията от войната. 
През 1953 г. заминава за Милано, където посещава изложба на Пабло Пикасо, в която е включена картината „Герника“. Помодоро е силно впечатлен от въздействието на творбата, изобразяваща бомбардирания испански град през 30-те години на миналия век. Той взима решение да се премести в Милано, за да се посвети на изкуството. Започва да експериментира с творби в стилистиката на бижутерството, залага на сплави с благородни метали, като използва познанията от обучението си за златар.
Едно от ранните му произведения е избрано за участие във Венецианското биенале през 1956 г., където е и първата му значима изява пред по-широката публика. 
В началото на 60-те години на миналия век Арналдо Помодоро започва да създава по-големи скулптури и да включва в творбите си геометрични елементи като сфери, кубове и триъгълници. Според критици, цитирани от „Вашингтон пост”, те напомнят на сгради, лишени от фасади от бомбардировките по време на войната. Постепенно италианецът превръща творбите си в бронзови сфери. Музеят за модерно изкуство (MoMA) в Ню Йорк се сдобива с неговата „Сфера I“ през 1964 г.
Помодоро проектира също театрални декори и дори машини. През 2000 г. той създава „Новеченто“ – конусовиден обелиск с височина над 20 метра, посветен на новото хилядолетие, с абстрактни изображения от италианската история през 20-и век. 
В Милано през 2011 г. завършва проекта си „Вход към лабиринта“. Посетителите се движат през коридори, включващи форми, замислени да напомнят древния клинопис. Творецът определя произведението като „синтез“ на творчеството си и метафорично търсене на смисъла на живота.
Последната голяма изложба на Арналдо Помодоро е организирана през 2023 г. в сътрудничество с модна къща „Фенди" в централата ѝ в Рим, информира АНСА. 
Арналдо Помодоро почина на 22 юни 2025 г., в навечерието на 99-ия си рожден ден в дома си в Милано. 
Тогава премиерът на Италия Джорджа Мелони в публикация в социалната мрежа „Екс" нарече Арналдо Помодоро „скулпторът…, изваял душата на Италия. Неговото изкуство разкри пред света италианския гений".