Ценна за науката фосилна морска гъба на 315 милиона години бе открита в крайбрежни скали в Ирландия

Нов вид вкаменена морска гъба, датираща от стотици милиони години, е открита в скали край западния бряг на Ирландия, съобщава ДПА.
Гъбата на 315 млн. години, наречена Cyathophycus balori, е висока около 50 см и е най-голямата такава, намирана досега в света.
Тя е открита в скалните формации, които изграждат Скалите на Мохер в графство Клеър, и датира от времето, когато регионът е бил разположен близо до екватора.
Когато е била жива, гъбата с форма на ваза е имала кръгъл отвор в горната част, заобиколен от пръстен от структури, наподобяващи на мигли - подобно на гъбата Венерина цветарска кошничка (Euplectella aspergillum), която се среща в Тихия океан.
Новият вид е кръстен на митологичния ирландски гигант Балор, за чието око се твърди, че е убивало всеки, когото погледне.
Гъбата е открита от геолога д-р Еймън Дойл, който работи в глобалния геопарк на ЮНЕСКО Burren and Cliffs of Moher.
Той каза: „Това е изключително ярък пример за вид вкаменена гъба, която досега е била известна само от много по-стари скали в други части на света. Това е първата регистрация на този вид фосилна гъба в Ирландия, а отличната ѝ запазеност е изключително необичайна“.
Гъбите са живи организми с много просто устройство на тялото, те нямат нервна или кръвоносна система, но са многобройни и представляват важна част от нашето биоразнообразие днес.
Те филтрират големи обеми вода за микроскопичните организми, с които се хранят.
Д-р Дойл каза: „Първоначално гъбата е била изградена от мрежов скелет от миниатюрни ръбести шипчета от силициев диоксид, които са били свързани с тънка органична мембрана. Когато умират, тези силициеви гъби обикновено се разпадат бързо и често като вкаменелости се запазват само разпръснати остатъци от скелета, така че бях щастлив да намеря тези до голяма степен непокътнати екземпляри“.
Той добави: „Отлично запазените вкаменелости датират от времето, когато Атлантическият океан дори не е започнал да се формира и това, което сега наричаме графство Клеър, е било част от по-ранно море, разположено близо до екватора. Открития като това ни помагат да популяризираме чудесното геоложко наследство, което имаме тук, в графство Клеър, и да насърчим новото поколение палеонтолози, т.е. геолози, които са специализирани в изучаването на вкаменелости, да посетят и да научат повече за уникалната геология на западното крайбрежие на Ирландия“.
Откритието е публикувано в най-новия брой на международното геоложко списание „Геобиос“ (Geobios), със съдействието на водещия автор и международен експерт по фосилни гъби д-р Джоузеф Ботинг и съавтор д-р Луси Мюир, и двамата почетни научни сътрудници към Националния музей на Уелс (Amgueddfa Cymru).
Д-р Ботинг сподели, че е бил „изумен“, когато е видял размера и състоянието на вкаменелостта.
„Това откритие предлага важен поглед върху еволюцията на гъбите и как някои видове могат да оцелеят в нишови среди, където малко други видове могат да живеят. Намирането на толкова големи и непокътнати екземпляри е изключително“, каза той.
Д-р Мюир добави: „Това е чудесна находка и ни напомня, че все още има нови и интересни вкаменелости, които могат да бъдат открити и които ни помагат да разберем историята на живота на Земята“.