Творческият път на видни казанлъшки художници е минал през Народния театър „Иван Вазов“

Творческият път на видни казанлъшки художници е минал през Народния театър. Това каза главният уредник на местната Художествена галерия Катя Христова, която беше гост в Национлния пресклуб на БТА в Казанлък по повод представянето на декемврийския брой на списание ЛИК, посветен на 120-ата годишнина от основаването на Народния театър „Иван Вазов“. Декори и сценично облекло на сцената на театъра в столицата подготвят Иван Милев, Иван Пенков и Дечко Узунов. 
Казанлък е градът с едно от най-старите читалища, посочи Катя Христова. Основано през 1860 г., на сцената му се поставят и любителски театрални представления, в които още от своето детство взимат участие две големи имена в историята на българското изобразително изкуство – Иван Милев и Иван Пенков. По думите ѝ това не е случайно, тъй като  Иван Пенков израства в доста артистично семейство - майката му е не само учителка, а и една от първите актриси в Казанлък, а баща му е книгоиздател и любител-фотограф. „А за афинитета на Иван Милев към театъра съдим и от една запазена във фонда на галерията фотография, която ознаменува края на учебната за Милев  1915 - 1916 година, когато той ще инициира създаването на театрална „антична вечер“, за която сам ще напише текста, ще подготви плакатите и декорите, и която заедно с абитуриентите от казанлъшкото педагогическо училище ще изиграят на сцената на същото това читалище „Искра“, разказа тя. 
„Пътят и на двамата художници в изкуството ще мине през различни перипетии през фронтовете на Първата световна война, ателиетата на днешната Национална художествена академия, за да срещнат отново през 1924 г в ателиетата на Народния театър“, каза още Катя Христова. Там Иван Милев и Иван Пенков търсят нови пътища за решаването на театралния декор, дебютирайки с пиесата „Тоз, който получава плесници“ от Леонид Андреев, а след това си сътрудничат и по проектирането на „Принцеса Турандот“ на Карло Гоци. 
През 1926 година Иван Милев сам подготвя декорите и сценичното облекло за „Влюбената“ от Жорж де Порто-Риш. Следващото си самостоятелно оформление на „Сън в лятна нощ“ той  не успява да завърши и след ненавременната му смърт работата по него продължава Иван Пенков. 
Няколко години по-късно в Народния театър декори и костюми изработва и друг именит казанлъчанин - Дечко Узунов. От този период са и два емблематични негови портрета -  на режисьора Николай Масалитинов  и на актьора Кръстю Сарафов в ролята му на Фалстаф, допълни тя.