Учени откриха фосили от първото по рода си земноводно, живяло изцяло в морето

Изследователи откриха в китайската провинция Гуейчжоу два почти напълно запазени скелета на земноводно животно, обитавало морето преди около 237 милиона години през триаския период, съобщи Ройтерс.
Създанието е с плоско, дискообразно бронирано тяло и широка уста - белези, характерни за обитател на морското дъно, който причаква плячката си и я улавя чрез засмукване. Наречено Gerrothorax maritimus, то е било с дължина около 75 см и е живяло преди да се появят динозаврите.
Земноводните разчитат на пропускливата си кожа за жизненоважни функции като дишане и прием на вода. Това обаче е възможно в сладководна среда, докато солта в моретата води до дехидратация и осмотичен стрес. По тази причина до откриването на Gerrothorax maritimus не е известно нито едно земноводно, било то изчезнало или съществуващо днес, което води изцяло морски начин на живот, допълва Ройтерс.
„Най-важното откритие е, че е съществувало древно земноводно, което е прекарвало целия си живот в морето“, казва палеобиологът Рьосуке Мотани от Калифорнийския университет в Дейвис, който е един от ръководителите на проучването, публикувано в списание Nature Ecology & Evolution.
Останките са открити в скални пластове, образувани от океански утайки, в близост до фосили на ихтиозавър, който е вид морско влечуго от рода Guizhouichthyosaurus, достигащ дължина около седем метра. Ихтиозаврите са били морските хищници на върха на хранителната верига по онова време, което обяснява наличието на костна броня по тялото на новооткритото земноводно.
„Това е дънно животно, което се е хранило чрез засмукване и е обитавало морско дъно, покрито с тиня или утайка. Вероятно е улавяло всичко, което е преминавало наблизо - риби, червеи, а може би и главоноги“, обяснява казва палеонтологът и съавтор на изследването Да Юн Цзян от Пекинския университет в Китай. 
Според Мотани килимената акула – обитаващ дъното хищник, който също се храни чрез засмукване и е със сходни размери, е подходящ съвременен аналог.
Изследователите посочват, че Gerrothorax maritimus е еволюирал от бронирани сладководни предци. По-рано са открити фосили на тясно свързано с него бронирано сладководно земноводно, припомня Ройтерс.
Съществуват повече от 8000 вида съвременни земноводни като жаби, саламандри и безкраки земноводни. Някои от тях могат да издържат в полусолени води, каквито има при вливането на река в морето. По-малко от два процента от тях обаче проявяват каквато и да е толерантност към солта, а нито един вид не обитава изцяло морска среда. Освен това, досега не са откривани фосили на земноводни, които да свидетелстват за живот в морето, отбелязва Ройтерс.
Кожата на земноводните е многофункционална, като служи за дишане и прием на вода. „Кожата им обаче не функционира по същия начин в морска вода“, обяснява Мотани. „Когато жаба плува в морска вода, тя губи телесните си течности, тъй като солената вода ги извлича през пропускливата кожа вследствие на осмотичното налягане. По същата причина животното не може и да пие вода. В резултат на това то губи телесно тегло и се налага да си почива в сладка вода, за да се възстанови. Именно тази ключова особеност пречи на земноводните да станат изцяло морски обитатели“, допълва изследователят, цитиран от Ройтерс. 
Екземплярът Gerrothorax maritimus е успял да постигне това чрез екзаптация - процес, при който биологичен белег, еволюирал за една функция, започва да изпълнява съвсем различна роля.
„Съществувало е сладководно земноводно, което по стечение на обстоятелствата е притежавало необходимото „оборудване“ за колонизиране на морето - телесна броня. Тази броня е предпазвала животното от хищници в сладководна среда, но е можела да служи и за защита от морската вода, когато навлизало в по-солените части на водната система“, казва Мотани. Бронята вероятно е възпрепятствала навлизането на морска вода през кожата, което е налагало животното да поема солена вода през устата си и да филтрира солта чрез хрилете си, допълва Ройтерс.