Учени откриха неочаквана особеност в структурата на магнитния щит на Сатурн

Учени от Великобритания, анализиращи данните от мисията "Касини-Хюйгенс", са открили неочаквана особеност в структурата на магнитния щит на Сатурн, пише "Сайънс дейли".
Находката на изследователи от Университета на Ланкастър, описана в сп. "Нейчър къмюникейшънс", подкрепя идеята, че магнитофсерите на гигантските планети като Сатурн се формират по различен начин в сравнение със Земята. 
"Касини" изследваше Сатурн и неговата система - пръстените, спътниците и околното космическо пространство, в рамките на съвместна мисия на НАСА, Европейската космическа агенция и Италианската космическа агенция. Космическият апарат обикаляше около Сатурн от 2004 до 2017 г.
Новите открития подкрепят отдавна съществуващата теория, че бързото въртене на масивни планети като Сатурн може да надделее над слънчевия вятър при формирането на техните магнитосфери.
Слънчевият вятър е поток от заредени частици, излъчван от Слънцето, а магнитосферата е област, в която магнитното поле на планетата я предпазва от тези частици. 
В близост до полюсите на планетата обаче има области с формата на фуния, които позволяват на заредените слънчеви частици да проникват директно в атмосферата.
След като са анализирали данните от "Касини", събрани между 2004 и 2010 г., учените са определили местоположението на тази област на Сатурн и са я сравнили с тази на Земята, откривайки съществена разлика. 
Мощното въртене на Сатурн сякаш "измества" полярната "фуния" от обяд. Оказва се, че тя е значително изместена в следобедните часове,  обикновено между 13:00 и 15:00 местно време, а в някои случаи и до 20:00 местно време. Изместването доказва, че скоростта на въртене на планетата може фундаментално да преобразува космическата среда около нея.
Необичайно местоположение на "фунията" има важни последствия за моделите на магнитното присъединяване (магнитно превключване), ускорението на високоенергийните частици и полярните сияния на Сатурн.
"Откритието ни позволява да продължим да развиваме нови теории за това как магнитосферите на планетите взаимодействат със слънчевия вятър",  отбелязва съавторката на изследването д-р Лиша Рей от Университета на Ланкастър.
Земята се върти много по-бавно от газови гиганти като Сатурн. Един ден на Земята трае 24 часа, а формата на земната магнитосфера се определя до голяма степен от баланса между налягането на слънчевия вятър и това на собственото й магнитно поле. Благодарение на това равновесие "фунията" на Земята се задържа близо до местното пладне.
При Сатурн ситуацията е съвсем различна. Един ден на планетата трае приблизително 10,7 часа, а магнитосферата й съдържа и големи количества йонизирана материя, идваща от луната й Енцелад. 
Бързото въртене на Сатурн, съчетано с това изобилие от йонизирана материя, означава, че налягането от магнитното поле на планетата и от бързо въртящия се диск от заредена материя трябва да уравновесява налягането на слънчевия вятър.
Тези сили помагат да се обясни защо "фунията" на Сатурн се намира много по-далече, измествайки се към следобедните и вечерните часове, отколкото съответната област на Земята.
Откритието може също така да подобри разбирането на учените за ярките полярни сияния на Сатурн и енергийните процеси, протичащи в неговата магнитосфера.