Учени откриха непозната до момента световна хроника на 1300 години в Синайския манастир „Св. Екатерина”

Медиавистът Адриан Пиртеа от Австрийската академия на науките (ÖAW) е открил в древния православен манастир „Св. Екатерина” на Синайския полуостров в Египет превод на 1300-годишна, неизвестна досега световна хроника, предаде агенция АПА. Документът предлага нова представа за политическите и религиозни катаклизми от периода на Късната античност до възхода на исляма.
Ръкописът, чиито страници са частично залепени, датира от XIII век и е дигитализиран, наред с други ръкописи на Синайската света обител (старият постоянно действащ християнски манастир в света - б.р.).
Пиртеа и екипът му го идентифицираха като арабски превод на християнска универсална хроника, първоначално написана на сирийско-арамейски език около 712-713 г. сл. Хр.
Първоначалните сведения за откритието бяха публикувани наскоро в списанието Medieval Worlds. Пиртеа смята, че преводът е пълен „и вярно отразява оригинала“. Използвайки дигитализация с висока резолюция чрез Early Manuscripts Electronic Library и свободно достъпни изображения чрез виртуалната библиотека Sinai Manuscripts Digital Library, изследователят е успял да проучи произведението по-отблизо.
Ръкописът, на който е дадено научното наименование Maronite Chronicle of 713, според изследователите е сред най-ранните оцелели християнски източници за разширяването на арабско-ислямската империя и предлага нови перспективи за събитията в Близкия изток преди и след възхода на исляма.
„Маронитите са християнска общност, която все още съществува в Ливан. Името им се свърза с манастира „Свети Марон“, когото техните последователи смятат за основател на своята църква“, посочва историкът. Манастирът се споменава два пъти в хрониката документ, която наброява приблизително 70 страници. Може да се предположи, че анонимният автор е принадлежал към общността на маронитите.
Според Пиртеа един от най-ценните в исторически план пасажи в хрониката се отнася до VII век. Той описва Византийско-сасанидската война от 602-628 г., възходът на исляма, ранните арабски завоевания и по-късните арабско-византийски конфликти. Разказът завършва през 692-693 г. Авторът е бил добре информиран не само за събитията в Сирия и Близкия изток, но и за развитието на Балканите, Сицилия и Рим. Според учените това означава, че вероятно е бил монах или епископ.
От 2018-а до 2022 г. манастирът „Света Екатерина“ предприема мащабен проект за дигитализиране на сирийските и арабските ръкописи, които притежава, и новооткритата световна хроника е сред обектите, дигитализирани през този период, допълват от АПА.