Стойността на сделката се оценява на 2,1 милиарда долара, като средствата ще бъдат осигурени изцяло от съюзниците на Украйна, съобщи Държавният департамент.
„Предложената продажба ще подкрепи външнополитическите цели и целите на националната сигурност на САЩ, като подобри сигурността на партньорска държава, която е фактор за политическа и икономическа стабилност в Европа“, се посочва в изявлението на Държавния департамент.
„Покупката ще бъде финансирана с дарения от Канада, Германия и Норвегия по програмата ДЖЪМПСТАРТ, както и с национални средства, осигурени чрез заема на Европейския съюз за подкрепа на Украйна. За тази продажба няма да бъдат използвани американски средства“, подчерта Държавният департамент.
Украинският президент Володимир Зеленски определи обявяването на продажбата като „смело решение“, но призова САЩ да предоставят ракетите незабавно, тъй като руските сили нанасят опустошителни удари по енергийната инфраструктура на Украйна, отбелязва в. „Файненшъл таймс“.
Противоракетните системи „БИХА МОГЛИ да се превърнат в изключително ефективен пакет военна помощ“, написа Зеленски в социалната мрежа „Екс“.
„Въпреки това е уточнено, че доставките могат да започнат ЕДВА СЛЕД НЯКОЛКО ГОДИНИ. Молим нашите американски партньори да намерят решение за момента, в който съществува реална опасност и реална необходимост от използване на противоракетните системи PAC-3“, допълни украинският лидер.
Одобрението на продажбата идва на фона на влошаването на отношенията между Вашингтон и Киев след поредица от политически ходове на американския президент Доналд Тръмп в полза на Русия в рамките на продължаващата вече повече от четири години и половина война, посочва „Файненшъл таймс“.
Американският президент обвини Украйна, че с атаките си срещу руски нефтопреработвателни заводи допринася за високите цени на бензина в навечерието на междинните избори в САЩ. В началото на октомври той постигна споразумение за внос на руски дизел и отмени нови санкции срещу руския енергиен износ в опит да намали разходите на потребителите за горива. Според анализатори цените на бензина са се повишили вследствие на войната на Тръмп срещу Иран.
САЩ също така се опитаха да окажат натиск върху Украйна да прекрати атаките си с дронове срещу руските нефтопреработвателни заводи.
Допълнително напрежение между Вашингтон и Киев възникна през октомври, след като бяха въведени ограничения за използването на комуникационните системи „Старлинк“ от украинските дронове, които не им позволяват да летят със скорост над 160 км/ч.
Русия участва в срещата на външните министри от Г-20 в Атланта в петък и събота, но няма да има традиционна групова снимка, след като някои европейски делегации отказаха да се снимат редом с руския външен министър Сергей Лавров.
САЩ и Русия обсъждат също така възможността американски компании да се завърнат на руския петролен пазар като част от по-широките преговори за прекратяване на войната в Украйна. Подобни споразумения са сред стимулите, с които Вашингтон се опитва да насърчи Москва да участва в мирните преговори.
Очаква се тристранните преговори между Киев, Москва и Вашингтон да бъдат възобновени за първи път от февруари насам. Предвижда се те да се състоят в Абу Даби в началото или към средата на ноември и да се съсредоточат върху възможните гаранции за сигурност за Русия и Украйна след края на войната.
Преди обявяването на одобрението за продажбата на ракетите „Пейтриът“ генерал Алексъс Гринкевич, който оглавява Европейското командване на САЩ и е върховен главнокомандващ на съюзните сили на НАТО в Европа, заяви, че Вашингтон продължава да доставя ракети на Украйна.
„Всичко е в процес на доставка, всъщност току-що направихме доставка миналата седмица“, заяви вчера Гринкевич пред журналисти в Рига и добави: „Доставките продължават.“
Системите „Пейтриът“ се смятат за особено ефективни при прехващането на балистични ракети, които Русия използва във войната си срещу Украйна, отбелязва ДПА.
Ракетите от модела PAC-3 MSE, произведени от американската отбранителна компания „Локхийд Мартин“, са много търсени в световен мащаб. Войната на САЩ срещу Иран е изчерпала значителна част от американските запаси от тези ракети. Според оценки на мозъчния тръст „Център за стратегически и международни изследвания“ Пентагонът разполага само с около 800 такива ракети при приблизително 2330 преди началото на атаките срещу Техеран през февруари.
Въпреки че „Локхийд Мартин“ увеличава производството, ще минат години, преди компанията да постигне целта си да произвежда 2000 ракети годишно. Междувременно тя не може да произведе достатъчно ракети, за да задоволи настоящото търсене от страна на САЩ и близо десетина техни съюзници, отбелязва „Файненшъл таймс“.