Учени разработиха нов инструмент, разкриващ хиляди потенциални мишени за лечение на рак в „некодиращата ДНК"

Учени в Австралия са разработили нов инструмент за изследване на загадъчните механизми на обширната област от човешкия геном, отхвърляна навремето като "боклучава ДНК" (известна днес като "некодираща ДНК"), идентифицирайки хиляди потенциални мишени за прецизно лечение на рак, предаде Синхуа.
Този пробив бележи значителен напредък в новаторската област на медицината, базирана на РНК, предоставяйки начин за откриване на скритите молекули, известни като дълги некодиращи РНК (lncRNA), и за определяне на вероятната роля, която всяка от тях играе в развитието на различни видове рак, се посочва в изявлението на австралийския Медицински изследователски институт QIMR Berghofer.
Екипът от института е използвал анализ на отделни клетки и пространствен анализ на тъкани, съчетан с компютърно и математическо моделиране, за да разработи новия инструмент, описан в публикация в сп. Nature Methods.
Използвайки тъканни проби от 13 вида рак, включително рак на гърдата, мозъка, дебелото черво и кожата, изследователите са идентифицирали 219 442 потенциални молекули lncRNA. Сред тях 94 795 никога досега не са били документирани. Много от тези молекули са се очертали като потенциални кандидати с определени функции.     Екипът е картографирал точното триизмерно местоположение на всяка lncRNA молекула в раковите тъкани и клетки, както и нейните  взаимодействия с други клетки, гени и молекули, като същевременно е определил къде точно в тумора протича тази активност.
Резултатите са обединени в публично достъпен интерактивен атлас, наречен SPanC-Lnc, описван от изследователите като най-изчерпателния ресурс от този вид.
Водещият автор на проучването Куан Нгуен от института QIMR Berghofer казва, че атласът и инструментът се споделят с глобалната изследователска общност, за да се ускори откриването на нови биомаркери и терапевтични средства за борба с рака.   Според изследването следващата стъпка е всяко откритие, свързано с lncRNA, да бъде потвърдено чрез функционални експерименти, за да се определят най-обещаващите кандидати за потенциални диагностични методи и терапии.