Унгарският писател Петер Надаш - една от водещите фигури в европейската литература, чието монументално творчество изследва травмите на 20-и век, почина на 83-годишна възраст, предаде АФП, позовавайки се на неговата литературна агентка Анет Орош.
Орош потвърди информация, публикувана на страницата на писателя във Фейсбук, според която той е починал тази сутрин в дома си в Гомбосег, Унгария.
Петер Надаш е един от най-значимите съвременни унгарски писатели. Той е носител на редица международни отличия и многократно спряган за лауреат на Нобелова награда за литература, а творчеството му е преведено на множество езици.
Драматург, романист и есеист, Надаш е известен с размислите си, вдъхновени от личния му опит от войната, комунистическата диктатура и превратните събития в съвременна Унгария. През 2005 г. той публикува монументалната си творба „Паралелни истории" - произведение от над 1000 страници, написването на което му отнема 18 години. Творбата, изпълнена с множество герои и интриги, е високо оценена за експерименталния си характер и смелостта си. Американската писателка Сюзън Зонтаг (1933-2004) нареждаше Петер Надаш сред най-великите автори на своето време. Тя беше описала неговата „Книга на спомените", написана между 1975 и 1985 г., като „най-великия роман на нашето време и един от най-великите на века".
Вниманието към детайлите и плавността на прозата му са му донесли редовни сравнения с Марсел Пруст. „Четенето на двете му най-значими творби изисква начин на живот, който постепенно изчезва - да седнеш и да останеш дълго време седнал в креслото си", казва специалистът по неговото творчество Шандор Бажани.
Роден в Будапеща на 14 октомври 1942 г. в еврейско семейство, Петер Надаш преживява последните месеци на Втората световна война в унгарската столица, опустошена от боевете. Майка му умира от рак през 1955 г., а баща му слага край на живота си три години по-късно. Бъдещият писател е отгледан от леля си. Фотограф по образование, Петер Надаш работи като журналист до 1969 г., преди да се посвети изцяло на писането. Романът му „Библията" излиза през 1967 г. Следват няколко романа, сборници с разкази и театрални пиеси, в които се преплитат автобиографични елементи, философски размисли и критика към политическата система по онова време.
През 1993 г. Надаш прекарва инфаркт. Случилото се вдъхновява творбата му „Собствена смърт". „Обичам да живея, но беше хубаво и да умра, никога не бях изпитвал подобно състояние на покой", обяснява той в телевизионно интервю, като същевременно твърди, че това преживяване не може да бъде описано с думи.
Като плодовит есеист, през 2024 г. Петер Надаш публикува критика към съвременното общество и човешкото желание за притежание и трупане.
„Литературата е лично дело, а не общностно, нито национално. Но ако никой не я поддържа, тогава населението със сигурност ще оглупее", каза писателят съвсем наскоро пред унгарския сайт Litera. Оттеглил се в дома си на село, където, както сам споделя, не слуша радио, нито гледа телевизия, а използва само интернет, за да поддържа връзка със света, Петер Надаш се стреми към прост живот. „Живея скромно и нямам желание да го правя по друг начин. По природа съм съзерцателен", казва писателят.
На български са преведени творбите му „Краят на един семеен роман", „Направи ми жертвеник от пръст. Избрани есета", „Собствена смърт", „Солта на живота".