В Неделя Кръстопоклонна Пловдивският митрополит разясни дълбокия смисъл на страданието и спасителната саможертва на Иисус Христос

На Неделя Кръстопоклонна Пловдивският митрополит Николай възглави архиерейска света Литургия в митрополитския храм „Св. вмчца Марина" в града.
Преди началото на светата литургия Пловдивският митрополит Николай изнесе от светия олтар и постави върху украсен с цветя аналой една от най-големите светини на богохранимата Пловдивска епархия – частицата от Светия и Животворящ Кръст Господен, която се съхранява в манастира „Св. Троица” на Кръстова гора.
В третата Неделя на Великия пост Православната църква издига пред очите и сърцата на християните честния и животворящ Господен кръст, за да може сред тях, които са водени и укрепявани от него, никой да не отпадне от пътя към светлото Христово Възкресение. 
В края на богослужението Пловдивският митрополит Николай се обърна към миряните с архипастирско слово, в което разясни дълбокия смисъл на страданието и спасителната саможертва на Кръста на Божествения кръстоносец Господ Иисус Христос.
„Който иска да върви след мене, нека се отрече от себе си, да вземе кръста си и ме последва. Тези думи много пъти се повтарят и в храма, и на тази тема често се произнасят проповеди. И нашето съзнание се насочва към много важна мисъл, която Господ ни предава на нас и на целия свят – да вземем кръста си. И че взимането на кръста означава възможност и способност да следваме Иисуса Христа. Но нерядко първата част на тази важна фраза отива, като че ли встрани и не завладява нашето съзнание“, каза той.
Подчерта, че първите думи са много важни и без тях е невъзможно да разберем какво означава кръстоносенето и отричането от себе си. „Ние трябва да се постараем да вникнем в тяхната същност, да разберем дълбокия смисъл, който те носят. Бог е създал човека като самосъзнателна личност и цялото възприятие и познание на заобикалящия ни свят, ние, човеците, осъществяваме чрез своето собствено аз“, посочи той.
„Нашето разбиране за света винаги е субективно в този смисъл, че то се осъществява чрез това наше собствено Аз, което на свой ред се формира под въздействието на най-различни фактори на средата, в която живеем, на семейството, в училището и нивото на образование, нивото на култура, всичко това, което формира човешката личност, става и главен инструмент за познание на света и главен филтър, чрез който ние пренасяме всичко това, което светът и заобикалящата ни действителност насочват към нас“, отбеляза Владиката.
По думите му кръстът е страдание, което ни се изпраща и което ние не сме способни да преодолеем. „Това могат да бъдат и болести, и скърби, и хората, които са редом с нас, но от които ние не можем да се избавим. Това е такова страдание, което не е от нас, а е от Бога. Това е кръстът“, каза той и обясни, че това не е нашият възглед за света и за човека, нито нашата система за устройство на света около нас, а нещо „привнесено в нашия вътрешен свят.
Пловдивският митрополит посочи, че да се отречеш от себе си означава заедно с кръста да приемеш Христос в своята душа и в своя живот. „Това означава да превърнеш страданието, което ти се струва безсмислено, ненужно в начин на спасение, духовно възвисяване. Именно затова всеки човек има свой кръст. Човек без кръст - това е човек, забравен от Бога“, каза той.
Според него отричането от самия себе си, способността да приемем кръста означава да вървим по този път, който Бог ни предлага. Призивът „ако някой иска, да върви след мен“ е отправен не към силните на деня, не към мъдреците на този свят, а към този, който иска да върви след Бога. „Да се отрича от себе си и със смирение да приеме кръста, разбирайки, че той се дава за спасение. И нито унинието, нито ропотът, нито отчаянието, нито злобното съпротивление, а приемането на кръста Господен преобразува човешкия живот, променя човешките отношения, пронизва ги с божествена мъдрост“, каза Владиката, добавяйки „да помага Господ на всички ни да носим своя кръст за спасение“.
„Ние знаем какво е кръстът. Кръстът е символът на нашата вяра. Кръстът е красотата на Църквата. Кръстът е славата на ангелите. Кръстът е раната и поражението за демоните. Кръстът е спасението за верните“, каза още Пловдивският митрополит.
В съслужение с Владиката бяха: Белоградчишкият епископ Арсений – викарий на митрополита, архимандрит Максим - епархийски духовен надзорник и председател на храма, архимандрит Петър - клирик на Пловдивска митрополия, архимандрит Евтимий - духовен надзорник при Пловдивска митрополия,  ставрофорен свещеноиконом Тодор Хаджиев – протосингел на Пловдивска митрополия, ставрофорен свещеноиконом д-р Добромир Костов – ректор на Пловдивската духовна семинария и Пловдивската духовна академия „Св. св. Кирил и Методий", ставрофорен свещеноиконом Деян Стоенчев – духовен надзорник, протойерей Ангел Ангелов - духовен надзорник, храмовото духовенство, митрополитският протодякон Илиян Александров и дякон Калоян Миндев.
Литургичните песнопения изпълни митрополитският хор „Св. ап. Ерм“ с диригент протопсалт Георги Радев.