Картината в момента обаче излиза извън рамките на този наратив, за което допринасят ходовете на „УниКредит“ (UniCredit) към „Комерцбанк“ (Commerzbank), на „Итало“ ( Italo) към високоскоростните услуги в Германия, на италианския медиен холдинг "Медия фор Юръп" (Media for Europe, MFE) към "ПроЗибенСат.1" (ProSiebenSat.1), и на „Ем Ес Си круизис“ к
към ключови терминали на пристанището в Хамбург, пишат италианските медии
Германия продължава да е индустриална сила с производствени, технологични и финансови ресурси, които Италия няма, но новото е друго: германската система вече не изглежда непоклатима, отбелязва онлайн изданието „Нотицие геополитике“. Германските компании забавят темпа, инфраструктурата се пропуква, банките не успяват да се превърнат в истински европейски гиганти. Експортният модел, основан години наред на евтин руски газ, китайско търсене и индустриална дисциплина, вече не дава същите резултати.
В този вакуум се движат някои италиански компании - не като резултат от координирана национална стратегия, а по-скоро на добра стратегическа политика, тъй като те разпознават слабостите на другите и ги превръщат във възможност.
„УниКредит“ – „Комерцбанк“
Преди 10 години идеята италианска банка да се опитва да поеме контрола над германски финансов символ, основан през 1870 г, би изглеждала немислима, отбелязва френският вестник „Монд“. И все пак през последните месеци „УниКредит“ води борба за влияние върху „Комерцбанк“, която от своя страна се опитва да защити независимостта си с подкрепата на Берлин.
Казусът “Уникредит“ - „Комерцбанк“ е наситен с най-голяма политическа символика. Банката никога не е просто банка - тя е своеобразен символ на националната икономика. Затова все по-голямото участие на „УниКредит“ не може да се смята за обикновена финансова операция. Главният изпълнителен директор на италианската банка Андреа Орчел е идентифицирал слабост в система, която проповядваше свободен пазар, но реагира нервно, когато италианска група започна да придобива все по-голям дял в германската финансова институция.
Тук противоречието е ясно: ЕС насърчава банково консолидиране и по-големи финансови институции, но когато консолидацията може да се случи под италианско лидерство, Берлин започва да се колебае и да защитава националните интереси. Европейският пазар е единен, докато не бъдат засегнати йерархиите, отбелязва италианското онлайн издание.
Германия дълго време поддържаше фрагментирана банкова система, свързана с региони и местни политически баланси. Това работеше при стабилна икономика и евтина енергия, но в нови условия фрагментацията се превръща в слабост. Германия не е създала доминираща европейска банка: „Дойчебанк“ (Deutsche Bank) преживя кризи, „Комерцбанк“ (Commerzbank) остана уязвима.
В същото време италианските банки бяха принудени да се преструктурират след кризата в еврозоната - да се консолидират, да намалят риска и да станат по-ефективни.
„Итало“ - „Дойче бан“
Казусът с „Итало“ е различен, но също толкова значим. Железницата е една от големите митологеми за Германия - ред, точност, ефективност, инженерство, организация. И все пак „Дойче бан“ (Deutsche Bahn) през последните години се превърна в символ на точно обратното: закъснения, остарели влакове, строителни дейности, нарушения в обслужването и спад в качеството на услугата
Именно тук се намесва „Итало“, като обявява намерението си да оперира по високоскоростните железопътни линии в Германия, включително маршрута Мюнхен - Берлин.
Италианската компания не просто се изправя срещу конкурент, а срещу национален символ, като внася в Германия опита на италианската железопътна конкуренция - рядък случай в Европа, при който отварянето на пазара за високоскоростни влакове е довело до реални резултати: повече услуги, по-голямо внимание към клиента, динамично ценообразуване и търговски иновации.
Италия, която десетилетия наред е копирала инфраструктурни модели от други страни, днес може да изнася собствен конкурентен модел именно в страната, която се е смятала за образец на ефективност.
„Медия фор Юръп" - "ПроЗибенСат.1"
Още по-деликатна е ситуацията около „Медия фор Юръп" - конгломерата на семейство Берлускони и "ПроЗибенСат.1" Тук не става дума за стомана, влакове или банки, а за телевизия, реклама, въображение, внимание, потребление и обществено мнение. И именно затова залогът е изключително висок.
Телевизията е платформа за влияние. Контролът върху медиите означава достъп до нагласите на едно общество: какво гледа, какво купува, как гласува, какви страхове развива, какви желания създава, какви езикови модели използва.
В ерата на американските цифрови платформи, фрагментираната аудитория и алгоритмичната реклама, изграждането на конгломерат в европейски мащаб се превръща във въпрос на оцеляване.
„Медия фор Юръп“ си дава сметка, че една национална телевизионна група сама по себе си не може да се конкурира с „Нетфликс“ (Netflix), „Амазон“ (Amazon), „ЮТюб“ (YouTube), „Дисни“ (Disney), „ТикТок“ (TikTok) или „Мета“ (Meta). Нужна е континентална мащабност.
Затова навлизането на германския пазар не е прищявка, а опит за изграждане на европейски аудиовизуален център, способен да издържи на американската конкуренция.
„Ем Ес Си круизис“ - пристанище Хамбург
Случаят с „Ем Ес Си круизис – Медитераниън шипинг къмпани“ (MSC Cruises Mediterranean Shipping Company ) и пристанището в Хамбург е свързан с логистиката - една от опорните точки на глобализацията. Пристанищата не са просто инфраструктурни обекти. Те са точки за наблюдение и контрол на световната търговия. Пристанището е икономически, но също така информационен и стратегически център.
Придобиването от „Ем Ес Си круизис‘ на значителен дял в компанията, която управлява ключови терминали в Хамбург, е знак за двойна трансформация. От една страна Германия приема чуждестранен капитал и логистичен капацитет, за да запази конкурентоспособността на едно от най-важните си пристанища, изправено пред конкуренцията на портовете в Ротердам и Антверпен – Брюж От друга страна група, ръководена от италианско семейство, макар и вече глобална по своята структура, навлиза в критична германска инфраструктура.
Контролът върху пристанищата означава контрол върху ключови възли. Успешните пристанища привличат инвестиции, индустрии, складови бази, застрахователи, финансови услуги, железопътни мрежи и дигитални платформи. Губещите пристанища постепенно се оказват в периферията.
Хамбург не иска да загуби централната си роля. „Ем Ес Си круизис“ предлага товаропотоци, кораби, организационен капацитет и глобален мащаб. В замяна обаче получава влияние върху една от най-важните икономически входни точки на Германия.
Германия не се е сринала, но навлиза в период на уязвимост: загуба на евтин руски газ, зависимост от Китай, проблеми в автомобилната индустрия, инфраструктурни забавяния и политическа фрагментация. Моделът ѝ е работил при специфични исторически условия, които вече се променят.
В тази нова среда италианските компании не навлизат на германска територия, защото Италия доминира, а поради факта, че някои от тях са станали по-адаптивни и по-стратегически ориентирани.
И истинският въпрос вече не е кой произвежда по-добре, а кой контролира: капитала, мрежите, данните, инфраструктурата, стандартите и правилата.