В Ню Йорк хирурзи извършиха първата в света трансплантация на око

Хирурзи в Ню Йорк извършиха първата в света трансплантация на цяло око на човек, съобщиха световните осведомителни агенции. Постижението на лекарите се оценява като пробив, въпреки че пациентът не е възстановил зрението си с окото.
В шестте месеца след операцията, извършена по време на частична трансплантация на лице, присаденото око e показало значими признаци на добро здраве, като добре функциониращи кръвоносни съдове и обещаващо състояние на ретината, съобщи хирургичният екип от Нюйоркския университет.
Самият факт, че трансплантирахме око, е огромна стъпка напред - нещо, за което се мисли от векове, но никога досега не е правено, каза ръководителят на екипа д-р Едуардо Родригес.
Досега бяха правени трансплантации единствено на роговица.
Окото е присадено на 46-годишния Арън Джеймс, военен ветеран от Арканзас, който е пострадал при трудова злополука от високоволтов токов удар, при която са унищожени лявата страна на лицето му, носът, устата и лявото око.
Операцията по трансплантацията е продължила 21 часа. 
Първоначално лекарите предвиждали да включат очната ябълка като част от трансплантацията на лице като козметична процедура, каза Родригес в интервю чрез платформата Зум.
"Би било чудесно, ако настъпи някаква форма на възстановяване на зрението, но ...целта бе да извършим технически операцията" и очната ябълка да оцелее, добави той. Ще наблюдаваме какво ще се случи занапред, каза лекарят.
В момента трансплантираното око не комуникира с мозъка чрез оптичен нерв. За да подпомогнат възстановяването на връзката между оптичните нерви на донора и на реципиента, хирурзите са взели стволови клетки от гръбначния мозък на донора и са ги инжектирали в оптичния нерв по времена трансплантацията с надеждата, че те ще заменят увредените клетки и ще защитят нерва.
Тази трансплантация дава път на много нови възможности, каза Родригес, дори и в този случай да не се стигне до възстановяване на зрението.
Други изследователски екипи разработват начини за свързване на нервните мрежи в мозъка с невиждащи очи посредством електроди например, каза той.
"Ако можем да работим с други учени, които разработват други методи за възстановяване на зрението или за възстановяване на образите във визуалния кортекс, смятам, че ще сме една крачка по-близо", каза Родригес.
Пациентът Джеймс, който е запазил зрението на дясното си око, е знаел, че няма да възвърне зрението с трансплантираното око. Лекарите "не очакваха то изобщо да функционира и ми го казаха от самото начало", каза той. "Казах им: "Дори и да не мога да виждам...може би поне вие ще научите нещо ново, с което да помогнете на друг човек". Така се започва", каза Джеймс. "Надявам се това да проправи нов път".
Пациентът може да започне да вижда с трансплантираното око, каза Родригес.
Джеймс не може да отваря клепача на трансплантираното око. Но когато д-р Родригес притиска затвореното око, Джеймс изпитва усещане, макар и не в клепача, а по носа си, вероятно докато бавно възстановяващите се нерви се ориентират. Лекарят установява и наченки на движение в мускулите около окото.
Офталмологът от Нюйоркския университет д-р Вайдехи Дедания установява очакваното увреждане в ретината, но според нея има достатъчно фоторецептори, които да превръщат светлината в електрически сигнали, стъпка по посока на зрение. Оптичният нерв изпраща тези сигнали до мозъка. Оптичният нерв при Джеймс не е възстановен, но по време на изследване с ядрено-магнитен резонанс на пациента, когато към трансплантираното око е насочена светлина, скенерът отчита сигнал в мозъка.