В Сливен бе отслужена заупокойна света литургия в памет на първия Сливенски митрополит Серафим

С архиерейска заупокойна света литургия в катедралния храм „Св. вмчк Димитрий Солунски“ в Сливен бе почетена 130-годишнината от кончината на първия Сливенски митрополит Серафим. Богослужението бе възглавено от Сливенския митрополит Арсений, съобщиха от Сливенската митрополия.
Митрополитът отправи молитви за упокой на душата на своя приснопаметен предшественик – митрополит Серафим, който е първият архиерей на новооснованата през 1873 г. екзархийска Сливенска епархия.
В словото си Сливенският митрополит Арсений припомни живота, архипастирското служение и историческата роля на митрополит Серафим. Той подчерта, че първият Сливенски митрополит е бил духовен водач и защитник на своето паство в един от най-тежките периоди от историята на българския народ.
Митрополит Арсений отбеляза приноса на своя предшественик по време на Руско-турската война и събитията около Освобождението на Сливен, когато митрополит Серафим застанал в защита на жителите на града и допринесъл за предотвратяването на по-голямо кръвопролитие и разруха.
„Наш свещен дълг е да пазим паметта за него – не като далечна и застинала страница от миналото, а като жива духовна мярка за настоящето“, каза в словото си митрополит Арсений.
Отслужена бе панихида в памет на митрополит Серафим, след която митрополит Арсений и духовниците се отправиха към гроба му, където бе отслужен трисагий и бяха отправени молитви за упокой на душата му.
В края на възпоменателните прояви духовенството се отправи към Сливенската митрополия, където пред паметника на митрополит Серафим бе поднесен венец в знак на почит към първия архиерей на Сливенската екзархийска епархия.
Митрополит Серафим, с мирско име Златан Груев, е роден на 14 октомври 1819 г. в Пирдоп. Първоначално учи в родния си град, а духовното си образование получава в Свищов. Работи като учител в Пирдоп, а по-късно и в Пловдив, където е ръкоположен за енорийски свещеник в българската махала „Каршиака“.
Според данни на Държавния архив – Сливен, публикувани днес в страницата на институцията, като свещеник той активно участва в борбата за църковна независимост. През 1853 г. заедно със свои енориаши успява да отвоюва от гърците църквата „Св. Богородица“ в Пловдив за българската общност.
След като овдовява през 1865 г., през 1869 г. приема монашески чин и е възведен в архимандритско достойнство. Назначен е за председател на църковната община в Татар Пазарджик, където работи до около 1872 г. През 1873 г. е избран за Сливенски митрополит и ръкоположен в архиерейски сан.
Митрополит Серафим е свързан и с обществения живот на Сливен. Той е сред основателите на първото благотворително дружество в града и е председател на временната градска управа през 1878 г.
Особено място в историческата памет за митрополит Серафим заема неговата дейност в защита на населението на Сливен по време на Освободителната война и събитията от 1876 г. Той полага усилия да предпази жителите на града от турските жестокости и да защити своето паство в период на тежки изпитания.
Митрополит Серафим е автор и преводач на редица духовни произведения, като превежда от руски език около десет книги, предимно катехизически беседи и наставления за свещениците.
Умира на 11 август 1896 г. в Сливен, където е и погребан. Паметта му остава свързана както с църковната история на Сливенската епархия, така и с обществения и националния живот на българите през XIX век.