Важно е да се говори за историческата памет за Съединението, смята историкът проф. д-р Петко Петков


Сред основните причини за Съединението на Княжество България и Източна Румелия е стихването на партийните боричкания и съсредоточаването на националната енергия в една посока за обща цел. Това заяви пред БТА историкът проф. д-р Петко Петков от Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий“, който представи в Казанлък публичната лекция „Съединението в историческата съдба на българския народ“. Лекцията бе организирана от местния Исторически музей „Искра“ и Литературно-художествения музей „Чудомир“.
По думите му винаги има нови интерпретации на познати факти, но по-важно е да се обсъжда каква е историческата памет за подобни събития и какво трябва да запомним от тях.
Разбира се, партиите не са престанали да действат и понякога проявяват дребнавост. Дори веднага след уреждането на Съединението се наблюдава изблик на партийност, но по време на подготовката му и по време на военната му защита страстите са временно примирени, посочи историкът.
„Второто, което трябва да се отбележи, е че с този акт българите доказват категорично, че илюзията, подхвърлена от някои велики сили, че българите не са достойни за държавност и са неопитен народ, е погрешна“, добави проф. Петков. Той подчерта, че българите доказват готовността си да имат държава, въпреки натиска на великите сили. „Разбира се, това има цена, и всяка постигната национална цел се заплаща“, допълни историкът.
Според проф. Петков е важно да се помни и, че „няма медал с една страна“. От Съединението, както и от Независимостта, произтичат и негативни последици, които са многобройни и различни. „Дори само враждата между два съседни народа – вина за която имат агресорите, като сръбския крал – е достатъчна като негативен резултат“, отбеляза той. Друг пример е изкуствено завишеното самочувствие на офицерите, най-ангажирани с извършването и защитата на Съединението. „Те вярват, че могат да решат всеки голям политически проблем със сила. Това довежда до кризи, като например първия държавен преврат и насилственото сваляне на княз Александър I само няколко месеца по-късно“, припомни историкът.
Проф. Петков посочи, че по отношение на фактологията всичко за Съединението е вече известно. В същото време „всяко събитие върви с хората от времето, които го мислят, разбират или не разбират, и с актуалните им проблеми“. Това означава, че интерпретациите могат да бъдат различни. Има и малко известни подробности за участници и позиции на великите сили. „Винаги се намира какво да се добави, без човек задължително да търси нови факти“, посочи той.
Историята е интерпретативна наука – тя обяснява доказаните факти и дава възможност за нови гледни точки, като разглежда събитието в контекста на съвременността. „Затова е важно да говорим за историческата памет на Съединението. Има обща нагласа, която е вярна, че това е едно от най-почитаните и познатите събития за българите. Но едновременно с това е важно да се обсъждат и малко познатите негативни последици от тези събития“, подчерта проф. Петков.

Берлин

Световната здравна организация предупреди за опасностите от горещините през лятото

Повече от 200 000 души в Европа са починали от причини, свързани с горещините през последните четири години, като повечето...

София

Фестивалът „Ало, Космос" ще се проведе за шести път в София

Шестото издание на фестивала „Ало, Космос | Говори България!" ще се проведе на 26 и 27 юни в София Тех...

Вашингтон

Метеоролози предупреждават за формиране на климатичното явление Ел Ниньо в Тихия океан

Климатичният феномен Ел Ниньо се е формирал в Тихия океан и според метеоролози има потенциал да достигне изключително висока интензивност,...

София

Художникът Захари Каменов представи новата си изложба „Бреговете на Итака“ в столичната арт галерия Vejdi

В столичната арт галерия Vejdi художникът Захари Каменов представи своята нова изложба „Бреговете на Итака“. В експозицията творецът представя живопис...

Благоевград

Регионалният исторически музей в Благоевград организира образователната инициатива „Лятна детска музейна школа“

Образователната инициатива „Лятна детска музейна школа“ отваря врати за 24-та поредна година в Регионалния исторически музей в Благоевград, съобщиха от...

София

Животът на Вера Ганчева бе посветен на духа и на словото, каза Снежана Трендафилова, председател на фондация „Слово и дух“

Животът на Вера Ганчева бе посветен на духа и на словото, каза Снежана Трендафилова, председател на фондация „Слово и дух“....