Резултатите показват, че въпреки повече от 20 000 години съвместно съществуване с хората, кучетата не се различават съществено от своите диви родственици по начина, по който възприемат признаците, свързани със страх при хората.
Проучването е ръководено от Свеня Капитан от Института за сравнителни поведенчески изследвания „Конрад Лоренц“ към Ветеринарномедицинския университет във Виена. За да събере проби, изследователката помолила студентки да гледат сцени от филми на ужасите, след което използвала отделената от тях пот.
В експеримента участвали 11 домашни кучета и осем вълка, отгледани от хора. Животните били изложени на пробите с човешка миризма, а поведението им било внимателно наблюдавано.
Нито кучетата, нито вълците проявили ясно предпочитание или отбягване на миризмата на страх. При нейното наличие обаче те прекарвали по-малко време в близост до пробите, по-често ги проверявали и по-често поглеждали към своите водачи - поведение, което изследователите определят като признак на несигурност.
„Любопитството, объркването и вълнението също може да са изиграли важна роля“, отбелязва Капитан в прессъобщение.
Учените установили и една разлика между двата вида. Кучетата били малко по-склонни да прекратяват преждевременно участието си в тестовите сесии при наличие на миризма на страх, докато при вълците такъв ефект не бил наблюдаван.