Войната през погледа на дете представи пред ученици в Търговище Екатерина Кварацхелия, автор на книгата „Черната платнена торбичка“

Войната през погледа на дете представи пред ученици в Търговище авторът на книгата „Черната платнена торбичка“ Екатерина Кварацхелия. Изданието връща читателя през 1992 г. в Северозападна Грузия и описва емоциите по време на бягството от родината. Срещата с възпитаници на Четвърто Основно училище „Иван Вазов“ е по идея на Музейния образователен център към Регионалния исторически музей в Търговище. 
Кварацхелия, която вече 33 години живее и работи в България, разказва за преживяното от нея и семейството й тогава. За това как едно „задружно“ семейство е подложено на раздяла заради размириците, как деца осиротяват без време и се налага близки и роднини да се грижат за тях, как се губи дом, как се отдалечават приятели и съседи, за да дойде ден, в който отново някои от тях да се съберат и прегърнат. Да започнат нов живот в нова страна, приютила ги и дала шанс да живеят в мир.
Заглавието на книгата, разказа авторът,  е символично. Черната торбичка е събрала в себе си не само вещите на най-малкото дете – София, сестра на Екатерина, но и целия свят на децата в онези дни. 
„Черната платнена торбичка“ е разказ за единствения шанс. Екатерина Кварацхелия, която по време на войната е едва 13-годишна, днес споделя, че животът на двете със сестра й и баба им е събран в две торбички: черната с дрехи на малкото дете и друга, носена от възрастната жена – с храна, вода и валериан.
Пред учениците от Търговище авторът не успя да изчете откъса с момента с качването на самолета, който ги отвежда в свят без война. Все още се вълнувам, това е много емоционален момент, каза тя. Защото все още помни летището с трупове, ранени, ковчези и бягащи хора.
Тя допълни, че повече от 18 години се опитва да напише книгата, да се „освободи“ от тази история, за да излезе от нея. Но всеки път, стигайки до частта, когато бягаме с баба и София, не мога да продължа… не ми стига въздух и сили. Решава се, когато започва войната на Украйна, написва я и я издава след две седмица, „исках да се знае“, отбеляза  Кварацхелия. 
Пред младите хора тя сподели, че иска да се върне в Грузия- „Това е една от мечтите ми. Нямам къде, но не да живея, а искам да имам право да се върна“, добави авторката. 
Сега „България е мой дом. Спокойствието, сигурността и хората – те правят дома“, каза Екатерина Кварацхелия. И призова децата да приемат новите съученици, да ги разбират и подкрепят. Защото самата тя е срещала трудности при пристигането си у нас, най-вече поради незнание на български език. Показа и черната платнена торбичка, която пази от стъпването на българска земя до днес, като добави: „Един живот, понякога се събира в една торбичка“. 
Срещата с ученици от Търговище се случви благодарение на племенницата на Екатерина, дъщеря на сестра й София. Детето разказва част от семейната история на музейния педагог Маргарита Зидарова, която проявява интерес и кани автора на книгата „Черната платнена торбичка“ в Търговище. Среща ще бъде проведена и на 20 октомври с десетокласници от Първо средно училище „Св. Седмочисленици“, уточни за БТА Зидарова. 
Изданието е илюстрирано с картини на София Кварацхелия и Сияна Иванова. Всички деца получиха по един екземпляр от книжката с пожелание за мир от автора.