Връх Монблан е с близо два метра по-висок, отколкото през 2023 г., съобщават френски експерти
„Върхът постоянно се променя“, каза на пресконференция Жан де Гаре, председател на камарата на експертите по геодезия в От-Савоа (Горна Савоя, Югоизточна Франция).
„Само по себе си нито едно измерване не е показателно с оглед на глобалното затопляне, но процесът служи за събиране на данни, които ще бъдат анализирани във времето“, допълни експертът.
Засега върхът на Монблан все още е „студен“ и не е прекалено променен от климата, отбеляза Люк Моро, глациолог, поканен на пресконференцията. Той изрази задоволство, че разполага с поредица от измервания, за да продължи да наблюдава развитието на покрития със сняг връх в бъдеще.
Експертите по геодезия измерват снежно-ледената шапка, покриваща скалистия релеф.
Тази ледена шапка е подложена на изключително променливи явления – натрупване на сняг, валежи, вятър, пренос и преразпределение на снега, температури, слънчева радиация и метеорологични условия през месеците, предшестващи измерването, отбелязват учените.
Експертите по геодезия правят своите измервания от 2001 г. и публикуват доклади по въпроса на всеки две до три години. По това време височината на върха, разположен на френско-италианската граница между френския департамент От-Савоа и италианския регион Вале д'Аоста (Долината на Аоста), е измерена на 4810,40 метра.
В популярната култура, както и например върху писците на писалките от едноименната марка, височината на най-високия връх в Западна Европа често се закръглява до 4810 метра.
„От година на година има разлики от няколко метра. Затова закръглянето до най-близката десетица е приемлив вариант“, казва Жан де Гаре.
Последната измерена стойност от 4807,47 метра се доближава до историческата цифра, получена от братовчедите Вало в края на XIX век, отбелязват експертите.
По повод новото измерване на Монблан АФП припомня интересни факти и данни за белия гигант:
Височината на Монблан е определена на 4728 метра над Средиземно море според първото известно измерване на надморската му височина, направено през 1695 г. от женевските геодезисти Жан-Кристоф и Никола Фатио дьо Дюийе, отбелязва XYZ, списанието на Франкофонската асоциация по топография.
През следващите векове много учени правят измервания. От 1986 г. нататък те стават по-точни благодарение на GPS и показват, че върхът е висок между 4807 и 4811 метра в зависимост от годината.
26 години е времето, необходимо на жителите на Шамони, в подножието на Монблан, да приемат предизвикателството да покорят върха, отправено от Орас Бенедикт дьо Сосюр, швейцарски геолог, ботаник, алпинист и изследовател на Алпите.
През 1760 г. дьо Сосюр публикува обява, в която обещава „значителна награда на онези, които открият практичен маршрут до върха на Монблан“.
Мнозина не успяват да изкачат върха до 8 август 1786 г., когато това правят търсачът на кристали Жак Балма и лекарят Мишел Пакар.
На следващата година Балма отвежда Орас Бенедикт дьо Сосюр до Монблан, давайки възможност на учения да направи собствено измерване на височината му – 4775 метра.
По поръчение на цар Александър I д-р Йосиф Хамел изпълнява научна мисия и през август 1820 г. тръгва да изкачва Монблан. Времето бързо се влошава и водачите искат да се върнат, но д-р Хамел упорства. Когато върхът вече се вижда, лавина завлича трима водачи в пукнатина. Това са първите смъртни случаи на Монблан.
Всяка година между 15 000 и 20 000 души се опитват да изкачат върха, главно през лятото, според префектурата на департамента Горна Савоя в Източна Франция.
На 18 юни 2022 г. на Монблан е измерена рекордна температура от 10,4 градуса по Целзий. По време на този топлинен епизод температурите остават положителни в продължение на 11 последователни часа, което предизвиква „трайно топене на върха“.
Обикновено температурата на Монблан рядко надвишава 0 градуса по Целзий, като през зимата редовно пада до минус 30 градуса по Целзий.
Монблан е мълчалив свидетел на катастрофата на два самолета на „Еър Индия“ – през 1950 и 1966 г., при които загиват съответно 48 души и 117 души.
През 2013 г. на ледника Босон млад алпинист открива в метална кутия смарагди и сапфири на стойност около 300 000 евро. Съкровището вероятно е дошло от втория разбил се самолет. Тъй като не е намерен наследник, то е поделено през 2021 г. между откривателя му и град Шамони.
Две страни – Италия и Франция, си оспорват връх Монблан.