Възможно е свръхмасивните черни дупки да не са толкова големи, колкото досега смятаха учените

Свръхмасивните черни дупки не са толкова големи, колкото досега са смятали учените, съобщава Пи Ей мидия/ДПА, цитирайки ново изследване.
Астрономи от Университета на Саутхамптън, в сътрудничество с колеги от Европа, са използвали нов телескоп, за да изследват млада галактика на 12 милиарда светлинни години от Земята за първи път. Оказало се, че свръхмасивната черна дупка в галактиката е десет пъти по-малка от очакваното, което според учените означава, че размерът на черните дупки във вселената е бил надценяван.
Професор Себ Хьониг заяви, че откритието отговаря на дългогодишния въпрос как свръхмасивните черни дупки могат да достигнат такива размери за кратко време. „От години се чудим как е възможно да сме открили толкова напълно развили се свръхмасивни черни дупки в млади галактики скоро след Големия взрив. Те не би трябвало да имат време да нараснат до такива размери“, обясни Хьониг.
„Нашите резултати показват, че методите за измерване на масата на тези черни дупки, използвани досега, не са надеждни при изследването на ранната вселена. Това може да наложи преоценка на моделите ни за космическа еволюция“, добави ученият.
Откритието, публикувано в Astronomy & Astrophysics, е направено с помощта на астрономическия инструмент Gravity+, който комбинира светлината от четири от най-големите оптични телескопи в света, част от Много големия телескоп (Very Large Telescope, VLT) на Европейската южна обсерватория (ESO) в пустинята Атакама в Чили.
Екипът, включващ учени от Франция, Германия, Португалия и Белгия, е изследвал древен квазар – „галактика с черна дупка, толкова стара и ярка, че прилича на космически фар от зората на времето“.
Проучването показва, че в квазара има спирално движение на горещ газ с маса 800 милиона пъти по-голяма от масата на Слънцето, който ще бъде погълнат от свръхмасивната черна дупка.
„Повечето от газа, падащ към черната дупка, бива изхвърлен настрани, вместо да бъде погълнат“, обясни Хьониг. „Може да си го представите като космическа сешоар на максимална мощност: интензивната радиация около черната дупка издухва всичко, което се приближава“, добави той.
Спиралното движение на газа е било ключово за точното измерване на масата на черната дупка. Учените посочват, че този феномен създава мощен изтичащ поток, който вероятно е довел и до предишни опити за преоценка на размерите на черните дупки.