Заместник-министърът на образованието и науката акад. Николай Витанов участва в неформална среща за образованието в Дъблин

Подобряването на основните умения на учениците, ученето през целия живот и подготовката на образователните системи за променящите се потребности от умения в условията на цифровия и зеления преход. Това бяха темите, дискутирани по време на неформална среща на министрите на образованието на държавите членки от Европейския съюз (ЕС) в рамките на Ирландското председателство на Съвета на ЕС, където България бе представена от заместник-министъра на образованието и науката акад. Николай Витанов, съобщават от Министерството на образованието и науката (МОН) в сайта си.
По време на дискусиите България акцентира върху значението на основните умения като фундамент за успешното учене, личностното развитие и професионалната реализация. Българската страна подчерта необходимостта от използване на данните от международните оценявания за разработване на устойчиви мерки за подобряване на образователните резултати, както и от отговорно прилагане на цифровите технологии и изкуствения интелект в подкрепа на обучението.
Министрите обсъдиха резултатите от PISA 2025, преодоляването на неравенствата в образованието и възможностите за по-ефективно използване на цифровите технологии и изкуствения интелект в учебния процес.
По темата за бъдещите потребности от умения България подкрепи засилването на европейското сътрудничество при анализа и прогнозирането на необходимите компетентности. Подчертано беше значението на съчетаването на надеждни данни с гъвкави решения в образованието и обучението, развитието на преносими и цифрови умения и осигуряването на равен достъп до възможности за учене през целия живот, повишаване на квалификацията и преквалификация.
Министрите обсъдиха и участието на Обединеното кралство и Швейцария в програмата „Еразъм+“ от 2027 г., като подчертаха значението на международното сътрудничество в образованието.
В рамките на посещението си в Дъблин заместник-министър акад. Николай Витанов посети Института за напреднали изследвания в Дъблин (DIAS) и се срещна с представители на българските неделни училища в Ирландия, и с български преподаватели в ирландски университети. Срещата беше организирана със съдействието на посланика на България в Ирландия Ваня Андреева, съобщават от МОН.
На 5 октомври Европейската комисия (ЕК) публикува първоначален аналитичен обзор на резултатите от международното изследване PISA 2025 в областта на образованието за Европейския съюз (ЕС). Анализът потвърждава устойчивия спад на основните умения сред 15-годишните в целия ЕС, съобщиха тогава от Представителството на ЕК в България.
Констатациите показаха, че учениците постигат незадоволителни резултати и в трите основни области: 33,9 процента по математика, 31,3 процента по четене и 25,9 процента по природни науки. Това означава, че ЕС се отдалечава още повече от целта си за 2030 г. за намаляване на дела на учениците с незадоволителни резултати до под 15 процента във всяка от трите области. Високите постижения също намаляват. През 2025 г. делът на учениците с най-високи резултати в ЕС е 4,8 процента по четене, 6,4 процента по природни науки и 6,8 процента по математика, което е доста под целта на ЕС за 2030 г. от най-малко 12 процента във всяка област. Нито една държава от ЕС не постига целта в областта на четенето или природните науки, а само две я постигат в областта на математиката, поясниха тогава от ЕК.
Министерството на образованието и науката (МОН) представи на 8 септември тази година данните за България от международното изследване PISA 2025, основните изводи от тях и следващите стъпки за подобряване на образователните резултати. 
PISA оценява способността на 15-годишните ученици да прилагат знанията и уменията си в реални ситуации в три ключови области – природни науки, четене и математика. В този цикъл водеща област е природонаучната грамотност.
В международното изследване PISA 2025 се включиха 91 държави и региони и в него участваха над 760 000 ученици. Те винаги са на възраст от 15 години и три месеца до 16 години и два месеца и са в края на задължителното си образование. Всяко издание на PISA се фокусира върху три основни области – природните науки, четенето и математиката. Не се изследва предметното знание, а доколко учениците успяват да прилагат наученото в училище в реалния живот, каза тогава Калин Баев – национален координатор за PISA за България.
Баев представи данните за България и съобщи, че нашите ученици по природни науки имат 421 точки, по четене – 387 точки, а по математика – 405 точки.