Живото човешко съкровище Мадлен Божилова представи колекция автентични дрехи в Регионалния исторически музей във Враца


Мадлен Божилова – единствената българка, изработваща традиционна кюстендилска сая по автентичен начин и обявена за ЮНЕСКО за живо човешко съкровище, беше във Враца, за да участва в събитията по повод Европейската нощ на музеите, организирани от Регионален исторически музей (РИМ) – Враца. Тя представи колекцията „Пътуване във времето“.
„Преди повече от година имахме преговори с Мадлен да участва и се радваме много, че врачани имаха възможност да видят красивите кенарени, свилени модели, които са и съвременни, но и с елементи на традиционната българска носия“, каза за БТА Силвия Гарванска от РИМ. 
"Колекцията представя времето, откакто са изчезнали майсторите и са спрели да се носят българските носии, до днес. Минава се през различните етапи на модата - клоширани поли, сака, костюми, докато се стигне до днешно облекло. В колекцията всичко е истинско – коприната, вълна, платовете са ръчно тъкани“, каза за БТА Младлен Божилова. Тя излезе на сцената с кюстендилска сватбена носия, която сама е изработила. По думите ѝ е голяма отговорност да бъдеш "живо човешко съкровище". "Почти винаги съм с избодени пръсти, нямам телевизор в къщи, непрекъснато работя, обикновено не почивам уикендите, наистина е огромен труд“, разказа Божилова. 
Тя казва, че е посветила живота си на издирването и усвояването на осемнадесет вида техники за обработка на кюстендилската сая. "Занесох малко парче сърма в швейцарска лаборатория, за да я изследвам, и се доказа, че платът съдържа истинско злато и сребро. Реално всичко в моята носия е истинско злато и сребро. Намерила съм майстор, седмо поколение, който изработва нишките за облеклата. За съжаление в България този занаят се е загубил“, допълни Божилова. Тя получава голямото признание през 2021 година за опазването на занаяти, които са застрашени от изчезване. Членува в Световната асоциация на занаятите и е представител на организацията за България. Владее три езика, завършила е Национална художествена академия със специалност „Художествен текстил и пространствен дизайн“. Във Враца идва за втори път, но за първи път представя колекцията си. 
Около 600 души посетиха РИМ – Враца, за да се включат в организираните събития. Гости имаше от населени места от област Враца, както от Монтана, София. „Всяка година имаме нови елементи, надграждаме инициативата. За младата аудитория представихме атмосферичен електронен звук, имахме и исторически възстановки „Средновековна военна реконструкция“ и „Огнесъздаденият Дионисий“, представени от Археологически комплекс „Калето“ – Мездра и театрална група „ТЕМП“, каза за БТА директорът на РИМ – Враца Георги Ганецовски. По думите му дефилетата се харесват от публиката и тази година има две ревюта на носии и колекцията на Мадлен Божилова.  
„Инициативата се осъществява с основната цел устойчива популяризация на музеите, на културното наследство, на дарителството, на събирателската работа на музейните работници. Това е историята, нашите корени, които ние трябва да съхраним“, допълни Ганецовски. 
Директорът на СУ „Отец Паисий“ – Враца Диана Банкова каза за БТА, че възпитаници на училището участват активно в дейности на РИМ – Враца. „Партнираме активно с клуб „Наследство“ и отдел „Етнография“ към музея, където децата правят различни възстановки, претворяват етнографски, археологически моменти от историята на нашия край. Тази вечер участваха с работилница за плъстене на вълна от майсторските занаяти, характерни за нашия край. Танцьори от училището участваха във възстановката на един позабравен ритуал, характерен за Северозападния край - Калуш. Той има за цел да прогони злите сили и да възстанови здравето и хармонията“, разказа Диана Банкова. В голямата зала на РИМ е позиционирана изложба на абитуриентите от училището от специалност „Рекламна графика“ и показват техния пет годишен труд в усвояването на професията. 
Днес, 18 май,  е Международният ден на музеите, сочи справка в отдел „Справочна“ на БТА. Отбелязва се от 1978 г. с решение на 11-ата Генерална конференция на Международния съвет на музеите в Москва, СССР (23-29 май 1977),  с цел да се повиши информираността на международната общност за ролята на музеите като средство за културен обмен, обогатяване на културите на народите и постигане на взаимно разбирателство. Темата на деня през 2025 г. е „Бъдещето на музеите в бързо променящите се общности“, като акцентът е върху това как музеите могат да се ориентират и да допринесат за един свят, който търпи дълбоки социални, технологични и екологични промени.

Лондон

Генетици превърнаха растения в живи детектори на вируси

Учени от Испания са създали генетично модифицирани растения, които започват да светят в различен цвят при наличието на зараза с...

Трявна

Албена Димитрова получи Славейковата награда за 2026 година на церемония в Трявна

Носителят на Славейковата награда за 2026 година в Националния конкурс за лирично стихотворение на името на Петко и Пенчо Славейкови...

с. Бусинци

Страшните неща от българския фолклор са доста позабравени, каза писателят Васил Попов на фестивала в Бусинци

Страшните неща от българския фолклор са доста позабравени, каза за БТА писателят Васил Попов по време на Фестивала на сръчните...

с. Бусинци

Гостите на Фестивала на сръчните ръце в село Бусинци могат да спечелят „дяволска стомна“, описана и в книгите на Васил Попов

Гостите на четвъртото издание на Фестивала на сръчните ръце в село Бусинци могат да спечелят „дяволска стомна“, описана и в...

София

Интелектът и знанието са дар, но и огромна отговорност, каза на абсолвентите на Юридическия факултет на СУ деканът проф. Даниел Вълчев

Общо 293-ма студенти от Юридическия факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ получиха дипломите си на тържествена церемония в зала...

Велико Търново

Когато пишеш исторически роман, трябва да бъдеш отговорен към различните гледни точки, каза във Велико Търново писателят Боян Йорданов

Когато пишеш исторически роман, трябва да бъдеш отговорен към различните гледни точки, каза при представянето на книгата си „Под месечината,...