Животът на рибарите във Варна преди е бил по-задружен и весел, смята младият Антонио Николов

Рибарите във Варна преди десетина години са били повече и са живели по-весело и задружно. Това каза пред БТА Антонио Николов, който е главен герой на документалния филм „Ангъчка“, направен от студио „Дедал“ преди 11 години и излъчен отново пред публика. Творбата е за хората от рибарско селище „Карантината“, което е едно от малкото останали у нас. Там се провежда едноименният кинофестивал, организиран от екипа на „Дедал“, който има мисия да опазва мястото в неговата автентичност като носител на съвременен фолклор. 
Антонио е риболовец от седемгодишен, а сега е на 21. Обожава морето от дете, на 10 гребе сам лодката, чисти мрежите, помага на баща си и другите рибари. Според него нищо в занаята не се е променило особено през изминалите години, освен че уловът намалява, а видове продължават да изчезват, както е казано и във филма. Констатациите са базирани на сравнения с научна литература за рибите в Черно море. 
Повече работа има, когато морската вода е студена, каза Николов. Тогава се вадят повече миди, рапани, риба. Основно рибарите във Варна хващат кефал, карагьоз, лефер, чернокоп, обаче година с година не си приличат и се „удря“ различно. Тази и миналата година берекетът не е голям. Има лефер, но не достатъчно, за да си изкараме спокойно зимата, каза Антонио. По думите му в тази професия постоянно се чувства несигурност, но все пак се постига баланс, ако си редовен, защото едната година „покрива“ финансово другата, която е била по-бедна. Ако няма лефер, има чернокоп, рапани или нещо друго. Не ловят калкан, защото няма квоти за техните малки лодки. Рапаните и мидите намаляват силно през последните години.
В рибарско селище „Карантината“ се появяват и нови хора, най-вече заради пристанището, което бе изградено наскоро, сподели още Николов. За разлика от него обаче те не се заселват да живеят там. Само държат лодките си на брега, идват, работят и се прибират в града. Постоянно пребиваващите са около 15-20 души, като през зимата са още по-малко. Само петима-шестима влизат в морето редовно. Уловът се пласира лесно, защото морската храна се търси, а и има много заведения във Варна. 
Младият рибар харесва повече природния облик, който е имало селището, преди да се застрои и урбанизира районът. Смята, че и днес рибарите от „Карантината“ не се чувстват спокойни и се боят да не дойде момент, в който ще бъде решено селището им да се премахне. Би искал животът да бъде отново такъв, какъвто е бил в годините, когато е сниман филмът „Ангъчка“. Тогава там са живели повече хора, било е по-весело и задружно, а сега всеки „се дърпа настрани“. 
Във филма Антонио споделя, че иска да стане капитан на кораб. Попитан съжалява ли, че желанието му не се е сбъднало, той каза, че не, тъй като и сега е капитан - на няколко свои кораба, макар и малки. Мисли обаче дали няма да дойде скоро време да се занимава с нещо по-сигурно и доходно, а риболовът да остане само хоби. Все пак обаче стремежите му са отново свързани с морето и плаването, добави той. 
БТА припомня, че кинорежисьорът Атанас Киряков също има документален филм за рибарско селище „Карантината“. Там е заснета и игралната му творба ,„Бартер“ с участието на Татяна Лолова и Филип Аврамов.