АИКБ предлага 14 мерки за Бюджет 2027 и ускорена фискална консолидация

Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ) предлага при подготовката на държавния бюджет за 2027 г. и актуализирането на средносрочния фискален структурен план да бъдат възприети 14 предложения, съобщиха от организацията.
Асоциацията настоява за ускорена бюджетна консолидация и дефицит по Консолидираната фискална програма до 2 на сто от БВП през 2027 г., до 1 на сто през 2028 г. и балансиран бюджет през 2029 г., а при евентуалното преизпълнение на приходите – преимуществено намаляване на дефицита и дълга. Макроикономическата и приходната рамка да бъдат изготвяни консервативно, без да се използват най-оптимистичните прогнози и без в приходната част да се включват трудно доказуеми еднократни ефекти от административни мерки.
АИКБ иска да се запази основният данъчно-осигурителен модел и да не се увеличават данъчни ставки, осигурителни вноски и всякакви такси. Допълнителните приходи да се търсят чрез растеж, събираемост, ограничаване на сивата икономика, електронизация и по-добро управление на държавните активи.
Според Асоциацията Бюджет 2027 трябва да постави началото на реално програмно и резултатно-ориентирано бюджетиране, при което големите бюджетни програми да имат измерими цели и показатели, а системните прегледи на разходите да водят до преструктуриране или прекратяване на неефективни програми.
Настоява се да бъдат премахнати трайно автоматичните механизми за определяне на възнагражденията в публичния сектор. Политиката по доходите да бъде обвързана с резултатите, производителността, пазара на труда и фискалните възможности, и да бъде съчетана с реална административна реформа. Да се възстанови връзката между осигурителния принос и пенсионното право. Институтът на административно определената минимална пенсия да бъде заменен с осигурително изчислена пенсия и доходно и имуществено тествана подкрепа през системата на социалното подпомагане.
От АИКБ посочват, че осигурителната тежест за държавните служители и останалите категории, осигурявани изцяло за сметка на бюджета, трябва постепенно да се изравни с правилата за частния сектор, без реформата да се обезсмисля чрез пълно автоматично компенсиране на нетния доход. Паралелно да продължи реформата на медицинската трудова експертиза и да се развие втория пенсионен стълб.
Новият механизъм за минималната работна заплата да се прилага така, че тестът за адекватност да остане аналитичен ориентир, а не втори автоматизъм, настояват от организацията и искат показателите да бъдат методологически съпоставими, основна минимална работна заплата към основна медианна работна заплата и показателят „издръжка на живот“ да се използва само при официална, прозрачна и възпроизводима методика.
АИКБ смята, че допълнителното финансиране на здравеопазването трябва да бъде обвързано с конкретни реформи и измерими резултати, с по-голям относителен дял за превенция, профилактика и ранна диагностика и с реален контрол върху болничната и лекарствената помощ. Капиталовите разходи да бъдат защитени от механично съкращаване, национално финансираните проекти да преминават през строга оценка на готовността, разходите и ползите и икономическата възвращаемост. Общинските инвестиционни списъци да бъдат заменени с прозрачни критерии и приоритизация.
Да бъде разработена активна национална политика за публично-частни партньорства и да бъде приложена инициативата на АИКБ „Капиталов референдум“ за пазарно финансиране на значими публични инвестиционни проекти, предлагат от Асоциацията .
Според АИКБ при големите отбранителни инвестиции трябва да се търси максимален български индустриален ефект чрез офсетни механизми, местно производство, поддръжка, технологичен трансфер и съвместни предприятия. При бъдещи стратегически проекти България да се стреми към значимо капиталово участие.
АИКБ е на мнение, че бюджетната политика трябва да пренасочи ресурс от неефективно текущо потребление към човешки капитал, професионално и дуално образование, STEM, квалификация, дигитализация и стратегическа инфраструктура, които създават среда за повишен икономически растеж.
Да се ограничи използването на нов дълг за финансиране на текущо потребление и да се подобри управлението на държавната собственост чрез продажба на неприходоносни активи, листване на подходящи миноритарни участия и по-широк достъп на гражданите до държавни ценни книжа, искат също от АИКБ.
В началото на седмицата вицепремиерът и министър на финансите Гълъб Донев съобщи, че бюджетната процедура за 2027 година вече е стартирала и се работи активно, така че до 15 октомври да бъде представена на Европейската комисия общата рамка и общите параметри по бюджета за следващата година с изискванията по отношение на процедурата по прекомерен дефицит, в която се намира България. Финансовият министър заяви, че се полагат усилия дефицитът за следващата година да бъде под разчетените 3,8 на сто.