Безработицата във Великобритания се понижава неочаквано до 4,9 на сто за трите месеца до края на февруари

Равнището на безработица във Великобритания отбеляза неочакван спад до 4,9 на сто за тримесечието, приключило в края на февруари, но това подобрение може да се окаже краткотрайно на фона на последиците от войната в Близкия изток. Това сочат официални данни на британската Национална статистическа служба (ONS), цитирани от Франс прес.
Паралелно със спада на безработицата „данните показват, че по-малко студенти търсят работа успоредно с обучението си“, посочи Лиз Маккеоун, директор на икономическата статистика в Националната статистическа служба.
Безработицата в страната се увеличаваше почти непрекъснато след завръщането на власт на Лейбъристката партия през лятото на 2024 г. и достигна нива, невиждани от началото на 2021 г. Очакванията на икономистите бяха безработицата да остане непроменена на 5,2 на сто, но според публикуваните данни тя е спаднала до нивата от лятото на миналата година.
Миналата седмица статистическата служба съобщи и за изненадващ ръст на брутния вътрешен продукт (БВП) с 0,5 на сто, което беше тълкувано като знак за начало на икономическо възстановяване в началото на годината.
Въпреки това войната в Близкия изток е довела до рязко поскъпване на енергийните суровини и поставя под натиск британската икономика, която е силно зависима от природния газ.
„Нарастващото въздействие на кризата в Близкия изток върху бизнеса и икономиката в по-широк план не може да бъде пренебрегнато. По-високите разходи за енергия бързо се пренасят върху компаниите, свиват печалбите и подкопават доверието“, посочва икономистът Джо Нелис от консултантска компания Ем Ейч Ей (MHA).
Британските компании също предупреждават, че спадът на безработицата няма да се запази. „Последната ни прогноза предвижда безработица от 5,5 на сто тази година“, заявява Патрик Милнс, икономически анализатор в Британските търговски камари (British Chambers of Commerce), национална бизнес организация в страната, обединяваща 53 търговски камари, като посочва нарастващите разходи за труд.
Според него забавянето на ръста на заплатите показва, че фирмите ограничават разходите си и че трудовият пазар ще продължи да се влошава.