Бюджетната комисия към НС одобри Законопроект за ратифициране на меморандум относно изпълнението на финансовия механизъм на ЕИП между България и страните донори

Законопроект за ратифициране на Меморандума за разбирателство относно изпълнението на Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство 2021-2028 г. между България и Исландия, Княжество Лихтенщайн и Кралство Норвегия одобри Комисията по бюджет и финанси към Народното събрание със 17 гласа „за“, един глас „против“ и нито един глас въздържал се.
В началото на заседанието комисията отхвърли предложение на Теменужка Петкова от ГЕРБ-СДС да бъдат представени параметрите на бюджетния план за 2027 година, който ще бъде изпратен на Европейската комисия и Еврогрупата, а впоследствие гласува по същия начин след процедура по прегласуване, предложена от Венко Сабрутев от „Продължаваме промяната“. Сабрутев от своя страна призова да бъде поканен финансовият министър, който да представи параметрите на бюджетния план за следващата година пред комисията.
След като предложението бе отхвърлено със 7 гласа „за“, 12 гласа „въздържал се“ и нито един „против“, председателят на бюджетната комисия Константин Проданов от „Прогресивна България“ посочи, че към този момент няма как да бъдат представени конкретните параметри по проектобюджета, защото и те самите не разполагат с тази информация, тъй като няма как да бъде предоствена в такъв кратък срок. Проданов увери, че допълнителна информация относно бюджетния план за 2027 година ще бъде предоставена през първата седмица на месец ноември.
Меморандумът за разбирателство относно изпълнението на Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство (ФМ на ЕИП) за периода май 2021 г. - април 2028 г. предвижда България да получи финансова помощ в размер на 119,25 евро с цел намаляване на икономическите и социалните различия в Европейското икономическо пространство, както и за укрепване на двустранните отношения със страните донори. Нетната сума, която ще получи България след приспадане на средства за управление от страните донори и други разходи, е 110,9 млн. евро.
Финансовата помощ по Финансовия механизъм на ЕИП се предоставя за финансиране на проекти в три тематични приоритета - европейски зелен преход; демокрация, върховенство на закона и човешки права; социално включване и устойчивост.
По програма „Енергийна сигурност“ се предвижда принос от страните донори в размер на 25 млн. евро и национално съфинансиране в размер на 4,4 млн. евро за мерки като подкрепа на развитието на енергийни общности от възобновяеми източници; енергийна сигурност и свързаност в Черноморския регион; мерки за укрепване на капацитета за улавяне и съхранение на въглероден диоксид и др.
По програма „Устойчивост на водните ресурси“ се предвижда принос от 26,5 млн. евро с национално съфинансиране в размер на 4,6 млн. евро. Предвидени са мерки за придобиване и въвеждане в експлоатация на изследователски кораб и мониторинг на околната среда в региона на Черно море.
По програма „Култура“ е предвиден принос в размер на 14,8 млн. евро с национално финансиране в размер на 2,6 млн. евро за мерки като укрепване на капацитета за изкуство, култура и културно наследство за насърчаване на устойчивото местно развитие и други.
По програма „Местно развитие“ е предвиден принос в размер на 40,3 млн. евро с национално съфинансиране в размер на 7,1 млн. евро. Предвидени са мерки за укрепване на доброто управление на местно ниво; включване и овластяване на ромите и борба с дискриминацията; подобряване на образованието, обучението и възможностите за създаване на работни места, укрепване на капацитета в образователния сектор; стипендии за студенти от ромски произход за подобряване на образователните резултати и възможностите на пазара на труда.
След запитване от страна на Димо Дренчев от „Възраждане“ доколко тези стипендии реално водят до навлизане на граждани от ромски произход на пазара на труда, Иван Иванов, директор на дирекция "Централно координационно звено" към Министерския съвет, посочи, че могат да изискат тази информация и да я предоставят на по-късен етап. В началото на заседанието Иванов уточни, че това е втори меморандум по инструмента, чрез който страните донори предоставят финансова помощ на държави от Европейския съюз с цел намаляване на икономическите и социалните разлики. Първият, който получи зелена светлина от Народното събрание по-рано през тази година, бе по Норвежкия механизъм, а разглежданият днес е с останалите страни донори.